Една истинска история за размера на бедствието и за големината на човешкото сърце

Младежи - доброволци са единствените, които успяват да стигнат до блокираните 7-ми ден в Смолянско. Какво е да дадеш първия хлаб в ръцете на затрупаните - история на Надя Ганчева и оператора Мирослав Михайлов. Надя, разкажи ни какво преживяхте днес.


В продължение на 7 часа с няколко 20-годишни момчета доброволци Борихме планината, снега и гората. За да дадем лекарства и хляб на хора, които бедстват от 8 дни. Беше страшно, беше и много емоционално. Една истинска история за размера на бедствието и за големината на човешкото сърце.


Тръгваме в 09:00 сутринта и началото изглежда лесно. Мисията ни е да занесем лекарства за диабет на 74-годишен мъж от Сивино.


Оттук започна трудното. Наложи се да преборим гората. Отиваме при къщи, до които от 8 дни не е стигал човек. Не знаем живи ли са или не. Само така може да се справят - режат дървета в движение.


Движим се без да знаем върху какво. Минаваме през огради, но изведнъж пропадаме в дълбока пряспа, от големия наклон веригата ни се откача. И започва непланиран ремонт на 1500 метра надморска височина.


Така след 7 часа борба със снега и бедствието успяваме да стигнем до село Сърнено. Сълзи на радост и отчаяние се стичат по лицата на всички възрастни хора тук. Пътят към цивилизацията обаче се оказа по-труден. Наложи се да минем през река. Преживяхме и катастрофа.


Все пак успяхме с всичко. Дадохме лекарства и храна. Оцеляхме. А възрастните хора тук са спасени благодарение на ентусиазма и добрината няколко мъже.


Оттук мъжете отиват на следващата си спасителна мисия.


Повече по темата гледайте във видеото.