РАЗСЛЕДВАНЕ: Линейки минават по 200 км, за да заредят

В края на миналата година правителството обедини "Центъра за спешна медицинска помощ" в София с този на областта за по-практично.

„Представете си катастрофа или нещо, което се е случило с вас в Етрополе и след това си представете, че линейката на Етрополе, която там е една, е на адрес някъде другате или кара пациент към София”, коментира тогава министърът на здравеопазването Петър Москов.

Сега си представете, че сте жертва на същата катастрофа, а по средата на пътя на линейката ѝ свършва горивото.

Вече не си представяйте – защото след обединението всички линейки на София и основната част от областта, зареждат задължително на една бензиноколонка в столицата. За по-икономично.

„Решението беше, че линейките, като идват на курс до София, ще зареждат в София на бензиностанцията на круиз, която е спечелила”, заяви д-р Пламен Китанов – бивш зам.-директор на ЦСМП София– област.

Така, за да могат да работят, линейките от Пирдоп, Елин Пелин и Своге правят нарочни курсове за зареждане. Ако не изчислят километрите правилно, червената лампа за гориво може да ги свари в най-неподходящия момент и колите да спрат на средата на пътя.

Според неофициална информация практиката на зареждане и превоз на туби с гориво в линейки е редовна до началото на март. Случайно съвпадение е, че тя разко спира точно, когато започваме да се интересуваме от темата.

Сега за по-евтино - при разход от около 10 на сто, линейките от Пирдоп изминават по близо 200 километра, тези от Своге - около 130, Елин Пелин – около 60, с една единствена цел – зареждане с гориво от една конкретна бензиноколонка.

"Елин Пелин – да, Своге и Пирдоп идват, защото няма там в близост… може би бензиностанция. Това обаче по друг начин се прави. Във всеки един такъв филиал има по три линейки, всяка от които е с 80-литров резервоар. Винаги трябва да бъде пълен резервоарът. Когато част от горивото е изразходвано, те, карайки насам болен за хоспитализация, зареждат”, обясни д-р Георги Гелев, директор на Центъра за спешна медицинска помощ – София.

Документи, с които разполагаме, доказват, че това не е вярно. От справките, описващи движението на курсовете на линейките ясно е записано, че идват до София без друга работа – само, за да заредят.

Източници, пожелали анонимност, съобщават, че има случаи, когато се избира да се отиде на адрес на пациент, който предполага курс до София, за да може линейката да зареди или да се рискува друг адрес, с полупразен резервоар.

Обединяването на двата центъра обединява и бюджетите за ремонт. Това означава усвояване на около 1 700 000 лева. Как?

От години поръчките за ремонти на линейки се изпълняват от „София ауто”. Един от основните критерии е най-ниска цена за труд. По договор нямат право на подизпълнител.

Практиката в официалните сервизи обикновено е свързана с приемане на автомобила от приемчик и неговото официално издаване с приемо-предавателен протокол.

От кадри, заснети със скрита камера, се вижда, че думите на д-р Гелев не отговарят на истината. Шофьори на Бърза помощ пристигат в сервиза в "Малашевци", който не е на „София ауто”, за да вземат линейките. Версията на „София ауто” – подизпълнители се ползват само при договори със зъстрахователи.

Критерият цена на час е водещ при избора за ремонта на линейките. Настоящият изпълнител печели с цена от 10 лева и 20 стотинки, при редовна тарифа от близо 50 лева.

От фактура до „Бърза помощ” става ясно, че обикновена смяна на гумите e калкулирана за 4 часа. В договора ясно е записано, че ремонтните дейности не трябва да надхвърлят регламентираните сервизни нормовремена. За демонтаж и монтаж на гуми е необходим малко повече от час.

„На вас може да ви се струва странно, но от вкарването на една линейка до изкарването ѝ, обута с нови гуми, има много операции. Вие сваляте гумата - демонтирате я, има ръждасяли главини, има ръждясали джанти – те се почистват, сменят се винтили. Има много неща, които могат да излязат по демонтажа и монтажа на една гума”, обясни Радослав Кънчев - директор “Следпродажбено обслужване” в „София ауто България” ЕАД.

Източват ли се бюджетни пари през „Бърза помощ”? Продължаваме темата със съдействието на Програма “Достъп до информация”.

Репортер: Генка Шикерова