Спорят издателят Светлана Шаренкова и режисьорът Евгени Михайлов
Сигурно заради липсата на смелост категорично да осъдим тоталитарния комунистически режим, младите хора знаят твърде малко за онези 45 години, които уж ни стигаха. Рекламите по телевизията им разказват за тогава вкусния салам и истинското, пак тогава, сирене, за чистия тогава Слънчев бряг и за щастливите семейства с поне две деца, които имат работа, за разлика от днешните разведени родители на трудовата борса.
Носталгията по социализма пълзи по хората у нас, докато се возим по асфалта от Европа, изплащаме кредитите си, сърдити, че не сме богати. И замъгляваме в бързи мечти, адът на комунистическото минало.
Социалистическата ни партията, неотрекла се от злодействията на режима, дори брои конгресите на БСП, когато се избира лидер- А новият и лидер преди дни, заедно с другарите и от соц.ръководството, се поклониха и занесоха цветя на признателност пред паметника на тоталитарния диктатор. Децата днес дори не питат за какво Корнелия Нинова благодари на Тато. За избитите в лагерите инакомислещи? За молбата му до КПСС през 1963 година да ни сплотят със СССР, предръщайки ни в 16 република? За участието ни в кървавата Пражка пролет? Или за решението да дадем на Съветския съюз целия резерв на Централната ни банка през 1960 година?
Да се покланяме ли на Тодор Живков? Спорят издателят Светлана Шаренкова и режисьорът Евгени Михайлов. Гледайте във видеото
