Семейството на шампионката Елица Янкова: Успехът е за цяла България

Елица Янкова успя да спечели битката за бронза в женската борба. Тя победи 29-годишната аржентинка Патрисиа Алехандра Бермудес. В схватката 21-годишното ни момиче от Варна надделя със 7:6 и сложи гордо на гърдите си първото отличие за родината от тези Олимпийски игри. Ели Янкова спечели четири мача и загуби само един, но накрая радостта беше за нея.

Часове след финала в дома на родителите на Елица поздравленията не спират.

„Радостен съм. Малко ѝ се скарах, защото не се напъна”, каза баща ѝ Атанас Янков.

„Успехът е за нас и за цяла България. Тя се доказа пред себе си и пред целия свят. Но може и още. В началото тя тренираше народни танци и беше доста добра. Исках да продължи да танцува, но явно борбата надделя”, каза майка ѝ Мария Янкова.

Само 15 секунди преди края на първата част Янкова хвана съперничката си за крака и направи успешна атака за 3:0. Тя не се спря и продължи да атакува, с което направи още две точки и се виждаше победителка само секунди преди края на частта. Но това за малко да ѝ изиграе лоша шега.

В атаката преди гонга за край на този дял аржентинката преобърна нашето момиче и го затисна, като можеше да я тушира, но сирената я спаси. Така при 5:2 в полза на Янкова всичко трябваше да се реши във втората половина.

Само 40 секунди след подновяването на схватката нашето момиче направи още една успешна атака и поведе със 7:2. Но само 4:10 минути след началото на мача аржентинката прехвърли нашето момиче и намали изоставането си на 6:7.

Последваха две изключително дълги минути, в които Янкова се защитаваше много добре. В последните секунди на битката аржентинката се хвърли "ва банк" и в самия финал беше близо до точката, която щеше да ѝ донесе бронз. Но Ели се защити добре и се измъкна, за да се поздрави с бронзовото отличие.

"Все още не сме отпразнували победата. Чакаме всички да завършат и тогава. Може би чак в България ще празнуваме", разказа за "Здравей, България" олимпийската ни шампионка Елица Янкова.

А как започва страстта ѝ към борбата и жаждата за победа?

"Когато влязох в националния отбор и видях останалите как се борят и побеждават, поисках да съм на тяхно място", казва още Елица.

А извън тепиха признава, че е влизала в бой. Въпреки това казва, че за един спортист е важен характерът. Тя посвети медала си на всички, които са били близо до нея по време на подготовката ѝ за състезанията.

Повече по темата гледайте във видеото.