Надежда Узунова: Вярвам в знанието и в знаещите хора

Водещата на Новините на NOVA Надежда Узунова не слага глагола "уча" в минало време. За нея да е всеотдайна означава не да задушава, а да е със семейството си в нужда. Това разкрива тя в интервю за в. „Всичко за семейството”.

В навечерието на коледните празници тя получи от името на колегите си приза "Златно сърце" за кампанията "Мисия Образование". Вече втора година в нея телевизията обсъжда най-сериозните проблеми в българското училище, а Надежда показа и във филм какъв е моделът във Финландия.

- Какво е тази награда за Вас?

- "Мисия Образование" за нас не е просто кампания, а кауза. Напоследък в обществото каузите са дефицит, затова тази ни е особено ценна и важна. Радваме се, че в шумната медийна среда е чут звънецът, който ние бием с нея. Ще продължим да правим тези репортажи не за ефектност, не за награди, а защото вярваме в техния смисъл и призоваваме всички да бъдат част от нашата "Мисия Образование".

- Каква е мисията на един журналист, коя е вашата мисия?

- Журналистиката не е право, което получаваш с прескартата, която ти дават, когато започваш работа в телевизия или вестник. Тя е задължение да спазваш морални и професионални принципи, обещание, че ще си справедлив и прецизен в интерес на обществото. И самокритиката е основна част от тази отговорност, защото как хората да вярват на някой, който не е честен със себе си. Така че мисията ми като журналист е едновременно най-лесната и най-трудната: да бъда честна с хората и със себе си.

- Каква е картината, която виждате в българското образование?

- Темата за образованието винаги е била моя мисия и знам, че в нея имам много съмишленици в NOVA, а и не само в телевизията. Защото образованието е отговорът и решението на повечето въпроси и проблеми на нашето общество днес. Преди няколко години за филма ми "На север от кризата" снимах естонеца Линнар Виик, който е архитектът на електронната eSTONIA. Той поискал от правителството бюджета за принтери и хартия. С тези пари купил компютри за администрацията и убедил политиците да минат онлайн. Когато го срещнах, вече се беше върнал да преподава в университета. Та той ми каза: „Всяко евро, което се вложи в образование, има десет пъти по-висока възвращаемост от всяко евро, вложено в асфалт”. Вярвам, че е прав. И вярвам в знанието и в знаещите хора. И още повече - в тези, които никога не слагат глагола "уча" в минало време, които никога не казват "аз вече се научих".

- Как се е променило българското училище от времето, в което вие бяхте ученичка?

- За жалост, се е променило към лошо - поне това са моите субективни впечатления. Имам усещането, че учителите сякаш са се смалили, загубили са обаянието си, може би някои са позагубили и смисъла от това, което правят. Не виня тях, виновни сме всички ние като общество - затова, че през годините сме започнали да ги подценяваме и сме загубили онова толкова характерно за нашия народ възрожденско отношение към училището и "даскала". Освен това ми прави впечатление, че на новото високотехнологично поколение се преподава по абсолютно аналогов начин. Изумих се, когато видях как третокласниците във Финландия правят презентации на powerpoint, монтират видеоклипове и правят анимация! В България напоследък ми се струва, че промените в образованието са с акцент не върху нововъведенията, а върху рестрикциите.

Основно слушаме как образователните власти смятат да пречат на учениците да преписват, как ще ги снимат дори в тоалетните и ще затегнат режима на извинителните бележки. Мисля, че трябва да е обратното - да се концентрират как да направят ученето и училището интересно, така че никой да не бяга и да не преписва, просто защото знае. Не мисля, че проблемът е само в заплащането на учителите. Смятам, че е основно въпрос на нагласа и отношение. Във Финландия учителите вземат много по-малко от лекарите и адвокатите, например. Въпреки това да те приемат да следваш за учител е по-трудно, отколкото да влезеш да учиш медицина. Конкуренцията е страшна. Тази година 3 хиляди души са кандидатствали за 120 места в специалността в университета в Хелзинки. Така учители стават най-добрите от най-добрите.

- Установила съм, че има две категории хора. За едните тийнейджърите са ужасни, за вторите са страхотни. Вие от кои сте?

- Моите деца още не са тийнове. На 9 и на 6 години са. И са неизчерпаем източник на крилати фрази и разбиващо клишетата поведение. Който се ужасява от децата, може би просто не може да е на нивото им. Или е остарял - безвъзвратно и тъжно.

- Като дете каква искахте да станете?

- Исках да бъда радио журналист. И, между другото, вече повече от година сбъдвам тази мечта с "Радио NovaNews", където също чета новините.

- Кои са учителите ви в професията, за какво сте им благодарни?

- Научила съм по нещо от всички хора, с които съм работила. Благодарна съм най-вече на тези, които са ми дали шанс и са имали търпението да ме научат, без да ме обезкуражат и без да ми наложат собствения си стил. Уляна Пръмова беше първият ми учител по новинарство. Научих много от Бойко Василев и Катя Тодорова, с които работих в "Панорама". Но това не е процес, на който слагаш точка - продължавам да научавам по нещо от колегите в NOVA  всекидневно. И се радвам, че работя с хора, на чийто опит мога да се доверя. Без да звучи претенциозно, смятам, че Дарина Сарелска събра дрийм тийма на българската журналистика. Вдъхновяващо е да работиш с тези хора.

- На какво се опитвате да научите децата си и от какво искате да го опазите?

- Уча ги да са честни и да отстояват себе си. Това невинаги е печелившата позиция, но е единствената достойна.

- Строга майка ли сте, кой е доброто ченге вкъщи?

- Вкъщи няма ченгета. Имаше един пожарникар - синът ми, но той порасна и се преквалифицира в джедай. И не, не съм строга.

- Кои са чисто женските ви слабости?

- Емоционална съм. Не знам дали това е женска слабост. Установих, че не мога да го преодолея. И сега се харесвам такава. Мисля, че така съм истинска.

- Надя в кухнята - колко често се случва това и как ви се получава?

- Да кажем, че никога няма да спечеля кулинарно риалити. Но няма и да умра от глад.

- Какво си пожелавате за 2017 година на Вас и на нашите читатели?

- Да сме здрави - ние и любимите ни хора. Да има пътища пред нас и да срещата смисъл и приятели по тях.

Надежда Узунова е от Хасково, където завършва английска гимназия. Дипломира се телевизионна журналистика в СУ и започва работа в БНТ. За 10 години там е съдебно-криминален репортер, редактор в "По света и у нас", редактор и автор в "Панорама", водещ и редактор в следобедния информационен блок "Още от деня". През 2014 ч. става част от екипа на NOVA като водеща на новините, зрителите често я виждат и като репортер. Автор е на няколко документални филма. Многократно е специализирала в чужбина.

Надежда е омъжена, съпругът й Юли е оператор. Имат две деца: синът им Даниел е на 9, а дъщеря им Мария - на 6.

Цялото интервю с Надежда Узунова четете във в. „Всичко за семейството”.