Тя се е състояла от 45 000 бетонни блокове със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство
На 9 ноември се навършват 28 г. от събарянето на Берлинската стена. Падането й през 1989 г. слага край на разделението на Германия.
18.53 часа "Доколкото ми е известно, това… това ще се случи веднага, незабавно”. Тези задъхани думи бележат рухването на "Желязната завеса". Те са изречени от говорителя на Политбюро Гюнтер Шабовски, в отговор на журналистически въпрос кога източните германци ще могат да пътуват свободно до Западна Германия.
По-късно Шабовски ще сподели, че тогава дори не си е дал сметка до какви промени ще доведат тези няколко думи.
Берлинската стена служи за граница между Западен Берлин и Германската демократична република (ГДР) от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г., отделяща западната от източната част на Берлин и останалата част от територията на ГДР. Тя става един от най-известните символи на Студената война. При опит да преминат стената загиват между 136 и 245 граждани на ГДР, бягащи на Запад.
Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 г. Тя се е състояла от 45 000 бетонни блокове със заоблен връх, чиято цел е да затруднява опитите за бягство. Въпреки това повече от 5000 души успяват да избягат на Запад. Най-известните случаи са масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан и промушване между прозорците на два съседни апартамента.
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и голям брой бежанци от ГДР се възползват от това. През септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Правителството на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Голямо множество от източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Така започва демонтаж на стената. Към днешна дата са се запазили само няколко части от нея в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее, и на Бернауер Щрасе.
Ако от „източната“ страна на Берлинската стена до самия край тя остава уродлив символ на отчуждението, то на Запад стената се превръща в място за творчество на много художници. През 1989 г. Берлинската стена се превръща в километрова „изложба“ на графити.
След разрушаването й от нея бързо се превръщат в обект на търговия. Много от късовете от Берлинската стена са купени в САЩ. На 16 май 2006 г. на София е дарен сегмент от Берлинската стена, изложен до Мемориала на жертвите на тоталитаризма.
Berlin Wall seen from East-Side 1988 (hidden shot from balcony near Leipziger Strasse) Remembering 9. November 1989 #Berlin #Mauer #grenzöffnung #berlinermauer #jahrestag #9november #mauerfall #ddr #grenze #BerlinWall #orwo #filmphotography pic.twitter.com/Jn57fyFu22
— Jan K. Tyrel (@Jan_K_Tyrel) November 9, 2017
Наскоро високопоставен германски политик заяви, че западните елити продължават да доминират над източната част. Много германци се почувстваха засегнати. Разграничаването между „Оси” и „Веси”, както ги наричат германците, се е превърнало в клише, но често разпалва напрежение между различните елити. А Изтокът все повече се озлобява.
Въпреки че от 1989-а стандартът на живот се е повишил, а безработицата е намаляла, източните германци все още се чувстват в неравностойно положение. Те се аргументират с по-ниските пенсии, обезлюдяващите се от бедността селища и изтичането на мозъци към западните части.
Западните германци не проявяват особено любопитство към източните си колеги, коментира политикът Райнер Робра от провинция Долна Саксония (Западна Германия), преселил се в Магдебург (изток) през 1990 г.
Преди Промяната, много западни германци нямаха представа за неудачите и трагичната съдба на източните си съседи. Малко от тях се и интересуваха. Това наранява много източни германци до ден днешен. Стената падна преди 26 години, но процесът по обединението още продължава.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
Редактор: