Историята на Хоссам Хамада - вероотстъпник в родината си, нежелан във втората му родина - България

Десет години борба за хуманитарен статут. Битка, която все още няма край. В родината си Египет той е чужд, защото е вероотстъпник. Във втората си родина – България, също е нежелан. Поне от държавата. За битката на един чужденец, който се отказва от исляма и приема християнството, разказва екип на „Събуди се”.

Това е историята на Хоссам Елдин Мохамед Хамада. Един ничий гражданин. Беглец от Египет, вероотстъпник в родината си, нежелан във втората му родина България. Един мюсюлманин, който се отказва от Корана и приема християнството и Библията за свещена вяра. Вярата го приема, но не и държавата.

„В Египет ме заплашваха, тормозеха ме. Полицията, държавата, дори роднините ми – майка ми и баща ми ме зачеркнаха от живота си. Запалиха ми колата и ми счупиха и двата крака. Получавал съм смъртни заплахи, че ще дойдат вкъщи да ме убият, ако не се върна към мюсюлманството”, разказва Хоссам Хамада.

„2006 година реших да приема християнската религия. За мен в християнството няма това насилие, което има в исляма. Мислих доста преди да реша да си сменя религията. В Египет има повече радикален ислям, но пропагандата е истинският проблем. Отвсякъде ни облъчват, че ислямът е миролюбива религия. Има повече радикални, отколкото умерени мюсюлмани”, казва още Хамада.

Коранът казва неотменимо: “Истината е от вашия Господ. Който желае, да вярва, а който желае, да остане неверник!”. И Хоссам избира да вярва, но не в религията му, наложена като дете, и така става друговерец.

99, 6% от населението на родината на Хоссам са етнически египтяни. 85 милион, от които 97% са араби. 90% – мюсюлмани (сунити) и едва 10% са християни. Официален език е арабският. В ислямската държава християните са преследвани. Напук на това в Кайро Хоссам сменя религията си. Това е забранено със закон и му навлича само проблеми. Третират го като вероотстъпник - нещо, което се смята за държавна измяна.

Хоссам не отстъпва от избора си. Почти на 40 години смяната на религията съдбоносно преобръща живота му. В Египет е пълно с джамии, а християнските  храмове са почти незабележими. Ярко забележим е Хоссам в очите на своя род. Трън в очите им. Кръстоносният поход срещу него е в ход. Така решава да бяга към България с виза през Италия. Но вместо втора родина, България се превръща в мащеха за Хоссам. От 10 години се бори за хуманитарен статут, който така и не получава. На всеки три месеца подава документи и живее в страх дали ще удължат срока, или ще го депортират. Няколко пъти полицаи го спирали на улицата. Усъмнявали се в документите му. Пренощувал е много пъти в ареста. Девет месеца прекарва и в бежанския лагер в Бусманци.

След 10 години съдебна битка за хуманитарен статут едва-едва грее малка светлинка в тунела. Първата процедура завършва с отказ. Втората на два пъти е връщана от Върховния административен съд, който съветва Агенцията за бежанците да преразгледа отказа си. Но нищо повече.

Епигтянинът-християнин, който се бори за български паспорт, работи като готвач. Говори приличен български. Но свой сред свои се чувства единствено в католическия храм.

Дали държавата и администрацията ще бъде благосклонна към Хоссан – развръзката тепърва предстои.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.