"Непреходни истории": Първото СДС - отново заедно

Специално за „Плюс Минус” се събра първото ръководство на Съюза на демократичните сили от 1989-та, останал в историята под абревиатурата СДС. 

Как започна всичко и къде свърши? 

Годината е 1989-та, Режимът току-що е паднал. Желю Желев и Чавдар Кюранов са повикани на среща с Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров.

„И Жельо казва: „Вижте какво,  в този момент се създава опозиционна на БКП коалиция - Съюз на демократичните сили”. Моментът е 7-ми декември, мястото – в мазето на днешния Институт по социология. И те: „Ама чакай бе, Жельо! Нали уж заедно трябва да работим за преустройството за възраждането на нещата?” Жельо казал: „За да има демокрация, трябва да има опозиция. Ние се формираме като ваша опозиция””, разказва Ивайло Трифонов, секретар на координационния съвет на новосъздадената десница. 

10 партии и организации подписват учредителната декларация. За да станат Синята опозиция. 29 години по-късно първият координационен съвет на СДС отново се събра. На същото място. В почти пълен състав. Сега по-опитни. За да могат да си спомнят, да поспорят и да анализират успехите и грешките от миналото, които и до днес бележат дясното.

„Опитът е нещо невероятно. А ние нямахме опит. Но имахме добро желание”, спомня си Константин Тренчев.

„Еднакво неопитни са били всички. И ние и другата страна и нашите приятели от Запад. Никой не е правил подобен преход по- рано”, казва Любомир Иванов - член на Координационния съвет от "Зелената партия".

„В крайна сметка сега да не се заблуждаваме, всеки от нас знаеше, че нямаме огромни сили, така че ние да диктуваме процесите, които се извършват в света.Но се оказахме все пак на точното място, в точното време, за да можем наистина да кажем: „Да демокрацията се прави поне от две формации, които си противостоят една на друга”, каза и Петър Стайков, представител на "Екогласност".

„Защо бяхме различни? Съображенията бяха най-различни. Едни бяха хора, обидени от режима. Други бяха хора пострадали от режима. Но в крайна сметка мисля, че основната заслуга е, че не се стигна до проливане на кръв”, смята Константин Тренчев. Той добавя, че е един от най-упрекваните за събитията от онова време.

„Аз си спомням в тази стая, на долния етаж, докторът как само един път не ме наби мене, защото дискутираме дали да искаме затваряне на партийните организации по места. И докторът вика: „Категорично трябва да се забранят”. Пък аз, със своята либерална душа, без да сме го обсъждали в зелената партия, без нищо викам: „Защо да се забранят, бе хора? Дайте и ние да създадем организации по места”. Но изобщо не съм си давал сметка, че ние ги нямаме тези сили. Много по- просто ще бъде да забраним всички, отколкото ние да създадем другите. И тогава докторът ме попита: „Ти ли не си агент на комунистите?”, разказва и Соломон Паси.

„Тогава беше много лесно да се организират структури на профсъюзите на всяко работно място. Единствения начин да опонираме на комунистите беше да правим профсъюзни структури, защото това ставаше елементарно и така тръгнахме да ги конкурираме в цялата страна със структури”, спомня си Любомир Павлов.

Енергия, за да се решат да подпишат в тази зала, им дават така наречените първи демократични митинги. Кадри от тях и до днес обикалят пространството и спомените, когато става дума за шествия.

Къде обаче се изгуби в годините тази енергия?

„Слава Богу, че в момента я няма тая енергия, защото енергията дойде в резултат на 45 години подтисничество. Потискаш, потискаш. Нагнетяваш, нагнетяваш.  И изведнъж - Уау! Не може да продължи. Публичните изяви, митингите в това число, бяха една популярна форма на себеизразяване по онова време, която беше и модна и нямаше и нищо друго. Сега има и Facebook, и много различни начини хората да изразят себе си”, отговаря Соломон Паси.

„Доста хора повярваха, че могат да променят системата. И започнаха да я променят. Заложиха апартаменти, взеха кредити, направиха магазинчета ресторантчета и т.н. И тогава, организираната комунистическа партия, или по- скоро нейният авангард пуснаха на терена тъй наречените мутри. Почнаха рекети, почнаха щуротии и т. н . И хората започнаха да си казват „Чакайте, това ли е демокрацията?”. След което, основният проблем на прехода – промяната на собствеността. Всички искахме това.  Само че промяната на собствеността стана по един непрозрачен начин, бандитски начин и хората останаха с впечатление за дълбока огромна несправедливост”, разказва д-р Тренчев.

На въпроса дали е можело да се преборят с това разочарование тогава и дали е имало правилна стъпка, погледнато през призмата на изминалите години, Константин Тренчев отговаря, че българинът е войнстващ индивидуалист.

„Единствената страна от социалистическия блок, от бившия социалистически лагер, в която мимикрира и не се разпадна бившата комунистическа партия, е България. Това е една от основните причини за нашия сбъркан преход”, заключава д-р Тренчев.

През 1990-та по настояване на новосформираната СДС се свиква 7-то Велико народно събрание. Въпреки масовите сини шествия, изборите за Велик парламент се печелят от БСП. Червените вкарват 210 депутата от общо 400, а СДС - 135. Целта – нова Конституция. Резултатът – първият срив в новото дясно. 39 депутати от СДС отказват да подкрепят проекта за нова Конституция и обявяват гладна стачка.

„Искам да отговоря на въпроса защо се случи юни 90-та. Нали не бяхме обединени. Защото ние гледаме нещата само отвътре. Само така ги гледаме.  Ние сме единствената страна от бившия соц лагер, в който комунистите успяха да спечелят първите избори с манипулации с фалшификации било. Някъде по селата и с бой било. Добре, смятате ли че в други соцстрани, бивши , не са опитали същото?”, казва Емил Стумбов. Според него българският народ е позволил това, защото „ако бяха гласували 70- 80% против комунистите, а тогава алтернативата бяхме ние, каквито и фалшификации манипулации да се извършат - да свалят до 60 % изборния резултат – нашият”.

През 1991-ва СДС печели изборите, макар и с малка преднина пред БСП. Съставя самостоятелно правителство с подкрепата на ДПС. Година по-късно губи подкрепата на Ахмед Доган. Идва ерата на така наречените „сини мравки” и „Боянските ливади”. Парламентарната група на СДС се разцепва. Същото става и с отношенията между премиера Филип Димитров и президента Желю Желев.

Правя паралел с това, което се случва в СДС през годините, включително и сега. Винаги едно разцепление, което разделя гласовете и сега, когато хората в СДС се делят на други различни, по- малки формации и се явяват така на избори. Първият такъв случай е 91-ва година.

„Идеята на демократичните сили беше от него, след това като се развият партиите и организациите, да се създаде новия политически модел на България. И всъщност стремежът трябваше да бъде комунистическата партия, вече преименувана да бъде изтласкана в периферията. А от партиите най- вече, които бяха в СДС, да се роди новия плуралистичен модел.

Това не се случи, разбира се, защото аз съжаление някои от нашите приятели не разбраха тази идея и започнаха да дърпат нещата, да се опитват да създадат от СДС една партия, синя партия”, продължава разказа Емил Стумбов.

Той казва, че навсякъде из страната най-активните хора са били прогонени, за да може тази синя партия да се хомогенизира и създаде.

„Трябваше да има едно СДС. Те разрешиха да има три СДС-та с тирета”, продължава Стумбов.

На въпроса дали в момента не се случва същото Любомир Павлов отговаря, че сега е много различно.

„Примерно  ние бяхме антикомунисти. Имаше хора, които не бяха антикомунисти. И тук беше едно голямо разделение. Ние от първия път бяхме антикомунисти. Викахме: „Долу БКП! И бяхме срещу БКП”. Да се говори антикомунистически не стана нормално нещо. Значи и до ден днешен като си кажеш „Аз съм антикомунист“, те гледат като че ли си някакъв…”, отговаря на въпроса Михаил Неделчев.

Отчитат като грешка разделянето на партията. На въпроса дали сините депутати съжаляват, че през 1991 г. се налага да получат подкрепата на ДПС, които малко след това я оттеглят и дали може да се каже, че в момента се разчита на подобна подкрепа, Павлов и Неделчев отговарят различно.

„Ние бяхме с Михаил Неделчев в парламента тогава. Просто не трябваше СДС да се разделя на 3. Аз пак ще повторя, че не трябваше СДС да се разделя на 3. Щяхме да вземем много повече проценти”, категоричен е Любомир Павлов.

„Нека си припомним, че сегашното ДПС и  онова ДПС, бяха доста различни неща. И тогава ДПС не беше така във властта и така овълчено (ояло се). Беше нещо много по-различно. То имаше едни минималистични желания,включително за влизане в правителството”, казва Михаил Неделчев. Тук Павлов добавя, че ДПС дори са искали да влязат в СДС, а Неделчев добавя:

„И когато всъщност ДПС искаше да има един заместник министър-председател и един министър на правосъдието. Това бяха исканията на ДПС и толкова”.

Толкова и с коментарите по адрес на историята по-натам. 91-ва е годината, в която спомените свършват. Или поне тези, които искат да бъдат разказани. Днес не говорят за политика, поне не пред камерите. Не искат да дават оценки на нито един от периодите, на всичко, което беше СДС след това и до днес.

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.