Музеят в Елена съхранява историята на поборника Христо Карагьозов (ВИДЕО+СНИМКИ)

Българин, потънал в забрава, е участвал в Руско-турската освободителна война и е охранявал руския княз Николай Николаевич, граф Игнатиев, княз Дондуков-Корсаков, а впоследствие - и Александър Батенберг, и цар Фердинанд, предаде БГНЕС. Еленчанинът Христо Карагьозов е не само охранител и преводач. Той е награден с Георгиевски кръст за участие в боевете край Плевен, Одрин и Чаталджа. Днес музеят в Елена съхранява редки фотографии на поборника, който след смъртта си е забравен като много други български герои.

СНИМКИ ОТ ПРАЗНЕНСТВАТА В ЦЯЛАТА СТРАНА ВИЖТЕ ТУК

Христо Карагьозов е роден през 1832 г. в еленското село Тънки рът. Баща му бил зограф и просветен човек, убит трагично, докато пренасял поемата на Раковски „Горски пътник“. Христо, като най-голям, поема грижата за многолюдното семейство и заминава за Търново, където става търговец.

Снимка: БГНЕС

„Той напуска търговията и става гавазин в руското консулство в Търново и Ручсук. С изключително представителен външен вид, знаещ перфектно турски и гръцки, а в последствие и руски, Христо много бързо се вписва в службата си на гавазин. Той е бил висок над два метра, хубав мъж, със сини очи, висок, представителен, не без значение са мустаците, огромните мустаци и запасаните в пояса ятаган и чифте пищови!”, разказва Ваня Сиракова, директор на музея в Елена.

В Търново обаче се случва инцидент – Карагьозов убива турчин, преследвал българско момиче. Тогава тайно е изпратен в Цариград, за да не бъде хванат от турските власти и започва да работи в руското посолство при граф Николай Игнатиев.

„В хода на Руско-турската освободителна война той се завръща в България с руските войски. Като той е аташиран към Генералния щаб като преводач и по това време той е избран и като телохранител на великия княз Николай Николаевич, който е главнокомандващ тук на Балканите. От това време има грамоти, статии, атестации, които са издадени от Главната квартира, които документират неговото участие за боевете при Габрово, при превземането на Плевен, при Чаталджа, при Одрин, той получава и Георгиевски кръст, трета и четвърта степен”, разказва още Ваня Сиракова.

Снимка: БГНЕС

След Освобождението изпращат Карагьозов да охранява и превежда на високопоставени руски политици, а по-късно – и на българските монарси. „Той е натоварен с охраната на княз Дондуков - Корсаков, който идва като императорски емисар начело на временното руско управление. Една година по-късно, той става адютант на Александър Батенберг, който е избран за български княз. След абдикацията на Александър Батенберг, той остава в двореца, отново в дворцовата свита и като телохранител и адютант на Фердинанд”, разказва директорът на музея.

През 1889 година Карагьозов напуска двора на Фердинанд. Огорчен и недоволен като много български поборници, умира 1906 година от инфаркт. Днес името му е потънало в забрава, като дори еленчани не са чували за него.

„Известно ми е, срещал съм го в краеведски издания, но лично аз съм доста слабо запознат и мисля, че ще бъде много добре популяризирането му". „Не съм запознат, честно ви казвам! Аз съм от едно село - Дрента и не съм запознат!“ – споделят жители на балканското градче.

Днес музеят в Елена пази непознати фотографии на поборника за свобода, дарени от правнучката му Виктория Разсуканова.

И още по темата:

Българските монети посветени на Освобождението (СНИМКИ)

България празнува на Шипка (ВИДЕО)

Пробуждане с хоро на 3 март

Колко добре познаваме българските национални символи?

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.