Интервю на Мартина Ганчева

Ваше превъзходителство, за мен е голямо удоволствие да бъдем заедно.

Приятно ми е!  

Италия се съвзема от най-тежката криза след Втората световна война. Каква е равносметката? Каква цена платихте? 

За съжаление, все още не можем да говорим за равносметка, и то не само за Италия, защото пандемията не е приключила. Но бих могъл да кажа, че времето на извънредно положение отмина, а това е най-важното. Плащаме много висока цена от гледна точка на жертви, на пострадали. Беше нещо абсолютно неочаквано. Хората трябваше да изпитат много ограничения на правата си, на свободата си, не можеха да бъдат с близките си, но въпреки всичко разбраха какво трябва да правят и издържаха, защото дисциплината беше съществена. 

Подцени ли Италия ситуацията? И подцени ли я Европа? 

Мисля, че целият свят я подцени. Но сега не е време за обвинения. За съжаление, сме човешки същества и не знаем на 100 % какво се случва. И ни е трудно да го приемем. Затова подценихме някои неща, защото не ги разбирахме. Маските са пример. Имаше голямо объркване. Да ги носим, да не ги ли носим? Полезни ли са или не? Сега са от съществено значение. 

Ваши са думите, че „европейците трябва да решават кризите заедно, не поотделно“. Но тази заедност като че ли липсваше в началото. Получихте помощ първо от Русия и Китай, чак след това от Европа. 

Да, тази двустранна помощ, да я наречем, беше смесена в началото. Бяхме в позиция да приемем помощ от всеки, който я предложи. Но някои страни се опитваха да разберат какво се случва. В други още нищо не се случваше. И след това вирусът удари. Имаше диспропорция и забързване във времето, което затрудни възможността да действаме заедно в началото. 

Как кризата засегна бизнеса и икономическите отношения между Италия и България? 

Големият проблем беше затварянето, което беше неизбежно. Когато имаш каквито и да било ограничения да пътуваш, да транспортираш, слава богу, не и да контактуваш, защото живеем в дигитална ера и нещата могат да продължат виртуално. Но всичко, което се случваше физически, беше засегнато. В България има много италиански инвестиции, много италиански предприемачи и те някак успяха да продължат да поддържат дейността си, макар и намалена. Това, което получавам като обратна връзка от италианците, които работят тук, е че успяха да продължат напред, въпреки ограниченията. 

А очаквате ли отлив на български туристи от Италия? И въобще на туристи? Как се подготвяте за летния сезон? 

Това е голямото предизвикателство сега. За Италия, за България, за Испания, за всички онези страни, в които туризмът е важна част от Брутния вътрешен продукт. Отново се връщаме на това, което казахте преди. Не може решението да е национално. Трябва да бъде най-малкото на ниво Европа. Да се видят потоците от хора. Работим здраво, за да гарантираме не само, че всичко ще бъде готово, но че ще е сигурно. 

Казахте сигурно, в този смисъл как ще изглеждат „антивирусните плажове“? 

Страхувам се, че няма да можем да видим, например, плажовете на Римини както преди, с многото чадъри, поставени плътно един до друг. И това ще бъде логистичен проблем, но в същото време, дори и там виждам реакцията на нашите предприемачи, на всички хора в този бизнес, на хотелите. Те наистина искат да продължат напред и да започнат да предлагат. Не започнаха да предявяват претенции, не се оплакват, че имат по-малко, те ще приложат правилата и хората ще бъдат в безопасност. Започваме да се учим да живеем с вируса. Не можем да се преструваме, че не съществува. 

Как ще го направим? Ще вечеряме с приятели в ресторанти с маси с плексиглас или ще носим електронни гривни? Необичайно е! 

Въпрос на компромис е. Никой не е 100 % застрахован. Дори да носи голям защитен костюм. Но трябва да ограничим рисковете и това се опитват да направят нашите здравни власти. Не мисля, че е необходим плексиглас, а повече дистанция. Трудно е, невъзможно е да имаме големи, дълги маси, както се виждали по филмите, пък и в реалността, ако отидете в Италия, с по 20-30 души, седнали плътно един до друг. За съжаление, това е невъзможно. Но ако излезете с приятел или ако сте четирима, на определено разстояние, няма проблем.

Вярвате ли в думите на кмета на Венеция, че „възстановяването започва с красота и култура“?

Големият риск на тази епидемия беше смъртта. Ако хванеш вируса и не можеш да бъдеш излекуван, умираш. И това е най-лошото. Но има още нещо. Че все още си жив, но си депресиран от всичко, което се случва. Депресията те кара да виждаш всичко около себе си в сиви, лоши краски. Затова не можеш да се радваш на красотата, на живота, на цветовете. Това съзирам зад думите на кмета на Венеция. Ако започнем да се радваме на всичко около себе си, да се радваме на живота, тогава сме в безопасност. Защитени сме от епидемията и от самите себе си. 

А вярвате ли в силата на музиката? Видяхме страната ви да оцелява и да се лекува по този начин.

Музиката е едно от полезните лекарства, което всички ние трябва ежедневно да приемаме. В различни дози. Под формата на различни жанрове. 

Кой е любимият ви?

Много харесвам джаз, но харесвам и класическа музика, особено симфонична. В някои случаи и опера. Но ако не съм в „правилното“ настроение и слушам „грешната“ музика, ще трябва да я сменя.  В София съм привилегирован да живея на такова място, че мога пеша да отида до Филхармонията, до Операта или да отскоча до някой джаз клуб. 

Харесвате хубава музика, но харесвате и хубавите мисли. Събирате ги в календари. Защо го правите? Как започнахте? 

Започнах, защото имах много добър, вдъхновяващ приятел. За съжаление си отиде. Но решихме да го направим заедно. Календарът е много просто и евтино нещо. Но е с теб през цялата година. 

Коя е любимата ви мисъл? И какво си мислехте, когато започна кризата с коронавируса? 

Имаме само два живота. Вторият започва, когато осъзнаем, че имаме само един. 

Какво цените от живота си в България? Тук сте вече 4 години. Какво ще запомните?

Ще взема със себе си 4 години на много хубави емоции. Хора, събития. Горд съм, щастлив съм от всичко, което успях да организирам тук и да го споделя с другите.

Какво ви липсва от Италия, когато сте тук, в България? 

Липсват ми ежедневните, малките неща. Да отида на италиански бар и да си взема не кафе, но чай. Но да кажем кафе в социалния смисъл. Липсва ми будката, от която си купувам вестник сутринта и контакта с продавача. Малките неща, които осмислят живота. Липсват ми, разбира се, най-милите ми хора - дъщеря ми, сина ми, родителите ми. Но това е нормално. Ние сме от Юга. Ние сме от Средиземноморието. За нас семейството е ценност. Сега семейството ми не е там. Само жена ми, което е повече от достатъчно. Щастлив съм. Но това са нещата, които ми липсват от Италия. 

Готвите ли? Какво обичате да хапвате? 

Да кажем, че ям повече, отколкото готвя. Да използвам друг цитат. Щастливец съм, защото през целия си живот винаги съм имал някой, който се е грижел за мен по прекрасен начин. Първо беше майка ми, после съпругата ми, след това хората, с които работя тук. И не ми се налага да мисля за готвене. Мога да готвя, колкото да оцелея. 

Цялото интервю гледеайте във видеото 

  1. Получавайте безплатно най-важното от деня в пощата си