Вижте историята на Виолета и "Виолета"

В локомотивите на влаковете сме свикнали да виждаме мъже. Вече две десетилетия обаче една дама разбива тези клишета. В „Събуди се” Николай Василковски разказва как се чувства Виолета в кабината на своя локомотив, който носи същото име. 

Всеки път, когато тя се качва на „Виолета”, усеща нещо специално - гъдел, тръпка, професионална отговорност, която само един дългогодишен машинист може да разбере.

Стотици отбелязаха традиционния празник на теснолинейката в България (ВИДЕО)

„Това е дизелов локомотив, 55-та серия, румънско производство. Казва се „Виолета" и е кръстен на мен. Вярно е, че съм обикновена жена с необикновена професия, която е призвание. Не просто работа, а призвание”, казва Виолета Каварджиева.

Тя е управлявала какви ли не локомотиви, но нейната адашка й е слабост. „Може да не е толкова добре изглеждаща, но… Слабост ми е още преди да я кръстят „Виолета”, допълва Каварджиева.

Така тя прекарва 20 години на релсите, сред машинното масло, между ръчките, крановете в кабината. Виолета, машинистът, е в екипа на частен железопътен превозвач с база на Интермодалния терминал в Пловдив. Дълги години преди това е прекарала в Държавните железници. И сега, и преди в по-голяма степен, присъствието й в кабината на локомотива е предизвиквало изненади, граничещи с комични ситуации.

Спазват ли се противоепидемичните мерки в БДЖ?

„Много трудно повярваха, че съм помощник-машинист и след това машинист. Имала съм случаи, в които са се обаждали да кажат, че в локомотива има жена. Имахме органи по сигурността и те подаваха сигнал, че неоторизирано лице е в локомотива. Прави се проверка и се оказва, че аз си имам документи, трудов договор. Няма мъжка, няма женска професия. Или можеш, или не можеш да се справиш”, разказва Виолета.

Виолета определено се справя перфектно. И без да си специалист, само като погледаш как вещо подготвя своята съименичка за път, ти става ясно, че пред теб стои отговорен и отдаден на професията човек. „Не съм романтичка, реалист съм. Вярвам, че професията сама те намира. Без да знаеш, без да очакваш, тя е вътре в теб и просто я работиш. Трябва да работиш това, което те кара да си свободен, въпреки че си на работа.” – откровено разказва жената-локомотивен машинист.

Виолета определено се справя перфектно. И без да си специалист, само като погледаш как вещо подготвя своята съименичка за път, ти става ясно, че пред теб стои отговорен и отдаден на професията човек. „Не съм романтичка, реалист съм. Вярвам, че професията сама те намира. Без да знаеш, без да очакваш, тя е вътре в теб и просто я работиш. Трябва да работиш това, което те кара да си свободен, въпреки че си на работа", откровено разказва жената-локомотивен машинист.

Двете дами се разбират с един поглед. Локомотивът може да е стар, но след рециклирането си, живее нов живот. Дори и така обаче, Виолета често се налага да рови из мощното туловище на 70-тонния дизелов звяр. „Въпреки, че е локомотив, неодушевен предмет, знам, че както се държа аз с нея, така и тя се държи с мен. И тя си има своите болежки, но не ме е оставила на пътя, не ме е предала”, категорична е Виолета Каварджиева.

Ако някога минавате покрай Интермодалния терминал на гара “Тодор Каблешков”, огледайте се за синия локомотив, на който пише “Виолета”. А от него най-вероятно ще ви помаха машинистът Виолета.

Още по темата гледайте във видеото.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за информационния бюлетин на nova.bg ТУК, за да получавате най-важните новини от деня на електронната си поща.