Носителките на награда „За жените в науката“ са дами със смели мечти и идеи за бъдещето
Как се раждат звездите? Какво знаят сателитите за замърсяването на нашия въздух и кога ще можем да носим в джоба си малко устройство, пълно с неограничено количество информация? Гости по темата в "Социална мрежа" са Любов Маринкова, член на единствената група по звездообразуване към катедра астрономия на СУ „Св. Климент Охридски“, д-р Евгения Сарафова, (гео)предприемач и главен асистент в СУ „Св. Климент Охридски“, по вайбър се включва и д-р Наталия Берберова - Бухова - главен асистент в Института по оптически материали и технологии, БАН. Общото между тях – освен, че са нежната половина на науката у нас е, и че са носителки на стипендията „За жените в науката“.
Любов споделя, че се занимава с теоретична астрофизика – звездообразуване – обща структура на молекулярните облаци и извличане на степенна опашка. Всъщност става дума за раждането на звезди.
По нейните думи проектът и е за изучаване на еволюцията на молекулярните облаци – как и кога се раждат звездите?
НАМИСЛЕТЕ СИ ЖЕЛАНИЕ: В следващите седмици ще "валят" звезди
Маринкова разказва, че има мъглявина с газ и прах, много студено място във вселената. А 250 градуса по Целзий са необходими, за да се роди звезда за 15 млн. години, раждат се в групировки, повече от една.
Сарафова споделя, че работи по сателити, измерващи компоненти от качеството на въздуха. Използва low cost сензор - чрез него виждаме до каква степен в парковете има замърсяване, много е важно озеленяването.
Наталя Берберова пък работи по наноразмерни устройства, на които да може да се запише все повече информация.
Целия разговор вижте във видеото.