Кинокритикът Антон Долин: В момента в Русия войната е между телевизора и хладилника

"У нас в Русия има една приказка за битката на телевизора и хладилника. Телевизорът лъже за това, което се случва, а хладилника, ти казва тежката истина. Струва ми се че отново сме в тази битка. За последен път тя се разви през 80-те години по време на застоя. После отново се повтори през 90-те. И сега отново сме в разгара на тази битка. Хладилникът е длъжен да победи, защото стоките от първа необходимост за хората са по-важни от умозрителните идеи, които се прокарват през телевизора. Сега не знаем реалните цифри на хората, които поддържат тази така наречена специална военна операция, но при всички случаи ще намаляват".  Това заяви за "Офанзива" кинокритикът Антон Долин.

Какво още каза вижте в цялото интервю.

Работили сте за предавания по държавния Първи канал на руската телевизия. Изненадахте ли се от постъпката на Марина Овсянникова? 

Бях приятно изненадан. Но не напълно. За определено време и аз присъствах в държавните медии, и в телевизията, и в държавното радио. Аз прекрасно знам, какво е истинското отношение на работещите там към събитията в страната. Никой не вярва в пропагандата, която се излъчва. Много от тях не са съгласни с това. За много от тях, това е просто място за работа, за  други това е навик, а трети просто не могат да видят място извън системата за себе си. Несъмнено, можем да приемем факта, че съществува човек в редакция, която е начело в пропагандата, който протестира срещу войната.

Можем да повярваме и в разкаянието на Марина, към което много хора сега изпитват съмнение, заради дългите години, в които тя е обслужвала тази пропаганда и изведнъж е престанала да го прави. Днешната война за много хора е червена линия, последният рубеж, за който не може да се мълчи. От друга страна подобно действие и от техническа страна може да се изпълни, тъй като в Первъй канал почти не останаха предавания, които се излъчват на живо. Но това не се отнася за емисията новини. Именно това е позволило на Марина да излезе в ефир със своя плакат 

Как трябваше да се справите с пропагандата? 

Пропагандата е повсеместна. Новините не се излъчват просто така. Както в държавните телевизионни канали, така и по радиостанциите постъпва информация от всякакви източници. Нормална ситуация е, в редакциите, в нюзрума да се гледат емисиите, например на CNN или BBC, журналистите виждат цялата тази информация. После сядат на оперативка и техните преки ръководители им обясняват за какво може да се говори и за какво не може. И тези указания идват отгоре. И после в ефир се приема този твърд курс какво да се излъчи, и какво да не се излъчи. Как да го формулираме. Вие вече знаете, че в Русия не трябва да се използва думата „война“, но това касае и други важни политически събития. Аз помня много ясно например как се отразяваше Майдана при различните държавни медии. Проследяваха всяко събитие, а после обмисляха как да го опишат. Обмисляха разбира се по върховете и спускаха надолу своите указания.  

Как оценявате нивото на свобода на словото в Русия днес?  

Практически свободата на словото е нулева. Пространството на свободната журналистика бяха няколко независими медии. Последните години те бяха посочени като чуждестранни агенти, но преди можеха поне да се четат, слушат и гледат. Сега всички още в първата седмица на войната бяха закрити и останаха само социалните медии. Отчасти обаче вече дори социалните медии са блокирани - Фейсбук или много популярния в Русия Инстаграм, а Туитър е полузабранен, ако мога така да се изразя. Остава Телеграм и руският аналог на Фейсбук „В контакте“. За съжаление обаче има слухове, че тези социални медии са контролирани от специалните служби. Във всеки случай знаем, че за постове в мрежата „В контакте“, които са против властта, хората са осъдени на лишаване от свобода.  

Има ли филм, който най-много се доближава до ситуацията днес в Русия и кой е той? 

Това не е точно руски филм. В Русия не се снимат филми, които отразяват реалността. Последната лента, която се доближава до това и излезе в Русия, е „Левиатан“ на Андрей Звягинцев. Но това беше преди доста години. Мисля, че цялата ситуация в Русия може да се открие във филми, които описват някаква катастрофа. Например в нашумелият наскоро „Don’t Look Up“, „Не поглеждай нагоре“. Там се разказва, че хората не умират толкова от кометата, която се е насочила към Земята, а от глупостта си. На мен много ми харесва и филмът на унгарският режисьор Бела Тар „Торинският кон“, в който се разказва как животът приключва за много кратко време в една много малка ферма. Така, както сега в една държава като Русия си тръгват всички фирми, напуска културата и емигрират хора. По същият начин приключва живота. Все още съществува, хората още са тук, но и кризата е тук. Може би трябва да си спомним и филмите  на Сергей Лозница, руски режисьор, който живее в Европа и се определя като украинец. Имам предвид „Кроткая“ и „Донбас“, в които се представят събитията в Украйна, днешна Русия и затворническата система. Разбира се отчитайки метафорите, но отчетливо се показва действителното състояние на нещата.  

„Цялата планета е тази, която трябва да плати цената за амбициите на Запада и опитите му да запази изчезващото си господство на всяка цена“. Това са думи на Владимир Путин – как бихте ги коментирали? 

Това са думи на човек, който не разбира и няма реална представа за света, в който живее. Това е човек, който живее в 20-и, а може би и в 19-и век. Няма такова определение като Запада. Но дори да приемем, че съществува, то бившите комунистически републики, в това число и Русия е част от този Запад. Какво е това Запад? Европа е толкова различна, тя силно се отличава от Америка и днес няма обединен Запад, който се изправя срещу действията на Русия в Украйна. Против действията на Русия в Украйна се изправя на практика целият свят. Просто някои предпочитат да го правят мълчаливо, други – гръмогласно. А подкрепа на практика няма. Затова обединен Запад няма – това е фантом, това е мит.  

Кинофестивалите в Кан, Венеция и Берлинале обявиха, че няма да допускат руски делегации, но ще класират руски филми. Руските филми ще спасят ли Русия от диктатурата?  

Никакво изкуство няма да ни спаси от диктатурата. Могат да ни спасят политиците и обективните обстоятелства.  Изкуството може да подсказва, може да призовава, да крещи, но неговото въздействие в сравнение дори с пропагандата на телевизора е нищожно.  

На 16 март съобщихте, че вече няма да сте главен редактор на „Изкуство и кино“. Защо?  

Главната причина е, че да се прави този вестник е важно да си там на място, тоест в Москва. Но аз не мога да си позволя дори в рамките на подобен интелектуален вестник да мълча за политиката. А откритият разговор за това днес, дори и внимателният академичен разговор може да доведе до закриването на вестника и последствия за хората. Аз не мога да поема подобна отговорност.  

Напуснахте ли Русия и къде се намирате в момента?  

Да, намирам се в Латвия. Не се чувствам в безопасност, но не мисля, че съм толкова значим враг за държавата, за да се превърна в мишена. Днес, когато се води война, нито един европеец не може да се чувства в безопасност.   

Накрая един личен въпрос – как се чувствате в тази ситуация?

Ужасно. Аз чувствам колективната отговорност на всички руснаци от всичко, което се случва в момента. И това, че 20 и повече години не съм се противопоставял по-открито на политиката на Владимир Путин. Струва ми се, че не направихме достатъчно да предотвратим настоящата катастрофа. Разбира се, можем да помислим какво още бихме могли да направим, но се надявам, че това време ще настъпи. Сега трябва да искаме едно – войната да бъде прекратена незабавно.  

Какво си пожелавате на вас и на Русия?  

За себе си искам да си пожелая да спра да мисля за войната, а да се занимавам с кинокритика. Това обаче в момента е напълно невъзможно. За Русия разбира се си пожелавам да бъде свободна и демократична държава. Надявам се, че този ден ще настъпи. 

Повече вижте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.