Агроекологията - предизвикателство и възможност за Европа

"От фермата до трапезата" е планът, разработен от Европейската комисия, за да бъде отправна точка за прехода към справедлива, здравословна и щадяща околната среда хранителна система с мерки и цели, които включват цялата хранителна верига. Това е проект, който е силно ориентиран към устойчивостта, насочен към потребителите, производителите, климата и околната среда.

Планът се вписва в амбициозния проект за екологичен преход на ЕС с наименованието "Европейски зелен пакт", чиито цели трябва да бъдат постигнати до 2030 г. Той ще допринесе за постигането на кръгова икономика - от производството до консумацията.

Новата стратегия на ЕС предвижда инвестиции за 20 милиарда евро годишно и залага на следните цели:

- Намаляване с 20 на сто на употребата на торове в селското стопанство и с 50 на сто на фитопрепарати;

- Увеличение с 25 на сто на площите с биологични култури;

- Съкращаване с 50 на сто на употребата на антибиотици при селскостопански животни и аквакултури;

- По-нататъшно разширяване на етикета за произход върху хранителните стоки.

Този кратък списък с екологични принципи може да бъде обобщен с концепцията за агроекологията: дисциплината, която се занимава с производството на хранителни стоки, лекарства, фибри, горива и много други продукти, следвайки принципите на екологията и насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Връзката между традицията и модерността в агроекологията

Европейската агроекологична асоциация определя агроекологията като комплексно изучаване на екологията на цялата хранителна система, което включва екологични, икономически и социални измерения.

Връзката между традиционните земеделски познания и модерните аграрни науки става необходима, за да генерира едно по-стабилно селско стопанство в социално и екологично отношение, както и от гледна точка на устойчивостта. 

Резултатът от тази свързаност е преходът към хранителни системи в полза както на човека, така и на природата. 

Агроекологията е обещаваща и за производителите, и за потребителите. Първите могат да се възползват от по-плодородни почви, да диверсифицират производството и да намалят значително производствените си разходи. За сметка на това потребителите ще имат достъп до качествени продукти на разумни цени с грижа за опазването ресурсите и биоразнообразието. 

Обща селскостопанска политика: правила за стабилност и справедливо развитие на страните членки

Общата селскостопанска политика (ОСП) залага на агроекологията и късите вериги за доставки, за да стимулира производството на храни, което е на висотата на поставените от ЕС цели в областта на климата. Сезонност, териториалност, спестявания и иновации са стълбовете на този агрохранителен преход - компаниите от сектора трябва да спазват съответните екологични норми.

Над половината от световния брутен вътрешен продукт - около 40 трилиона евро - зависи от природата, която се явява основен елемент в плана на ЕС за възстановяване от пандемията от коронавируса и е отлична търговска възможност за икономиката на блока. 

Стратегии за по-здравословна и устойчива хранителна система

Новото европейско земеделие трябва да се справи със замърсяването на водата и загубата на биоразнообразие чрез спирането на употребата на пестициди, торове и антибиотици, както и да ограничи прекомерното потребление на природни ресурси. 

Представените от европейската общност законодателни предложения целят да гарантират, че ОСП ще може да продължи да подкрепя селското стопанство в Европа и допринасят най-вече за стратегията "От производителя до потребителя" и стратегията за биоразнообразието в "Зелената сделка".

Научните познания и иновациите са от ключово значение за интелигентен и устойчив селскостопански сектор. Бъдещата ОСП ще насърчава по-големи инвестиции в научни изследвания и иновации и ще предостави на земеделците възможност да се възползват от тях.

Система за нулеви емисии с агроекология и къси вериги за доставки

Необходимо е да се залага на интелигентно земеделие с фокус върху концепции за иновации и устойчивост. Стратегиите за 2030 година на ЕС имат ясни цели, сред които е и въвеждането на практики, щадящи околната среда, за да се намалят парниковите газове. Това е възможно, като се предостави по-голямо пространство за биологично земеделие и се намали употребата на химични пестициди и торове. 

Земеделският сектор изпъква в европейската икономическа система и е този, който понася в най-голяма степен последиците и влиянието на климатичните промени - достатъчно е само да си помислим за унищожителния ефект на проливен дъжд върху реколтата - но в същото време е основен фактор за смекчаването на въздействието им.

Земеделците са изправени пред двойно предизвикателство: да произвеждат хранителни стоки и наред с това да опазват природата, запазвайки биоразнообразието.

Умереното използване на природните ресурси е с водещо значение за производството на храни и за качеството на живот, както днес, така и за бъдните поколения. 

От традиционно земеделие към агроекология

Традиционното земеделие оказва сериозно влияние върху околната среда, например чрез емисиите на парникови газове, които допринасят за глобалното затопляне, загубата на биоразнообразие, замърсяването.

Агроекологията съчетава наука, практика и социално движение, благоприятства малките и средни земеделски стопанства и местните концепции за развитие на селските райони. Основната разлика се състои в способността на агроекологията да осигурява по-голяма продуктивност в сравнение с конвенционалните системи. 

Агроеокологията е съвместен подход, който прилага едновременно екологични/социални концепции и принципи за проектиране и управление на продоволствените и селскостопанските системи. Тя се опитва да оптимизира взаимодействията между растения, животни, хора и околна среда, вземайки предвид социални аспекти, които трябва да бъдат отчитани при една устойчива и справедлива хранителна система. Това е начинът, по който Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) дефинира агроекологията. Наука, практика и социална отговорност се обединяват, за да се увеличи количеството на произведените храни, без да се измени състоянието на екосистемите. 

Произход и предимства на кратките вериги за доставки

Все по-голямо внимание се обръща на екологични, здравни, социални и етични въпроси и хората отдават предпочитание на пресни, претърпели минимална обработка продукти от устойчиви източници. Всичко това е предпоставка за засилен интерес към кратките вериги за доставки. 

Кратките вериги за доставки, или директната продажба, е съвкупност от дейности, които предвиждат пряк контакт между производителя и потребителя. Все по-популярни стават фермерските пазари, каквито често се организират и в България. Те дават възможност на производителите да излагат стоката си и да япредлагат директно на клиентите, без посредници.

В момента късата верига за доставки не е само начин за оцеляване, но и сериозна възможност за предприемачески успех. 

Търговците могат да диверсифицират предлагането, продавайки продукти, отглеждани и добити в близки райони, осигурявайки си стабилни доходи и значителни икономии на разходи. Продажбата на продукти с "нулев пробег" помага на продавачите да избегнат транспортни разходи.

В същото време е необходимо европейско екологично етикетиране, за да се сертифицира качеството и влиянието върху околната среда на продуктите, и потребителите да са по-информирани.

AE4EU: Създаване на европейска мрежа по агроекология за ускоряване на прехода към устойчива агрохранителна система

AE4EU - "Агроекология за Европа" е тригодишен проект, стартирал през януари 2021 година, който цели да даде възможност за успешен преход към агроекология посредством ускорено развитие, дължащо се на амбициозни и дългосрочни действия на европейско равнище в областта на научните изследвания, иновациите, образованието и квалификацията. 

В проекта обединяват усилията си 12 европейски партньора в подкрепа на европейските институции и целят да създадат концептуална рамка за европейска мрежа от живи лаборатории за агроекология, инфрасткруктура за проучвания и учебни пространства за земеделци, научни изследователи и представители на гражданското общество.

Партньори в проекта са: аграрен университет ИЗАРА - ISARA (Франция), Университет за гастрономически науки (Италия), Агроекология Европа (Белгия), Университет Ковънтри (Великобритания), институт "Тюнен" (Германия), Университет Вагенинген (Нидерландия), Агроекологики (Гърция), Европейска координация Виа Кампезина (Белгия), Съвет за агрокултурни проучвания и икономика (Италия), Университет Сантяго де Компостела (Испания), Асоциация "Еко Руралис" (Румъния) и Шведски университет за земеделски науки.

Целите на проекта са:

- Създаване на европейска мрежа за обмен и взаимодействие в агроекологията;

- Изграждане на умения и методи за развитие на изследователски структури и живи лаборатории;

- Отпускане на повече средства за финансиране на агроекологията;

- Подобряване на човешкия и социален капитал;

- Създаване на пътна карта и мрежа за всички заинтересувани от европейско партньорство в областта на агроекологията.

Агроекология в България

В България интересът към агроекологията също се увеличава и редът за отпускане на субсидии е законово обусловен в мярка 10 "Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

Мярката дава възможност за прилагане на широк набор от дейности, които са насочени към опазването на околната среда и правилното разпределение на земеделските ресурси. По тази мярка са включени шест направления:

1. Запазване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове, чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полуестествените затревени площи;

2. Предотвратяване на бъдещата загуба на затревени площи, причинена от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им;

3. Опазване на биологичното разнообразие и защита, поддържане и възстановяване на благоприятния статус на местата от Натура 2000.

4. Опазване на застрашените от изчезване редки породи и традиционни сортове растения;

5. Предотвратяване на ерозията на почвите и подобряване на управлението им;

6. Повишаване на почвеното плодородие.

Държавен фонд "Земеделие" е превел първоначално на 9 март тази година близо 28 млн. лв. по агроекологичната мярка. Средствата са били разпределени между 1985 стопани, които са поели доброволна отговорност да спазват правилата в направления - "Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)" и "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство".

В средата на април фондът е отпуснал още 9,6 млн. лв. (9 622 743 лв.) по мярка 10 "Агроекология и климат". Средствата са за Кампания 2021 и са изплатени на 1350 земеделски стопани, поели ангажименти в направления "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1) и "Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство".

Заедно със средствата, преведените до момента по отделните направления от мярка 10, общо изплатената сума за агроекология и климат за Кампания 2021 надхвърля 37 млн. лв. (37 558 285 лв.).

Агроекологията е еманация на представата за устойчиво "зелено" бъдеще, тя предлага ясни принципи за опазване на околната среда, флората и фауната, както и за нас самите, които имаме възможността да се погрижим за здравето си чрез консумацията на екологично чисти продукти. Пътят към екологично земеделие, подобно на битката на страните за въглеродна неутралност, е осеян с доста трудности, но справянето с това предизвикателство отваря много нови възможности - както за производителите, така и за потребителите. Европа и в частност България трябва да са готови да издържат успешно този тест.