Отбелязваме Кръстовден

Православната църква отбелязва на 14 септември Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.

Хиляди вярващи и поклонници се качиха до манастира "Света Троица" в Кръстова гора. Те вярват, че в нощта срещу Кръстовден, небето се отваря и ги дарява със здраве и благодат.

„От 16 години идвам. Много вярвам. Тук се зареждам и съм на 76 години. Не знам какво е лекарство, какво е болест. И затова идвам. Има Божествена сила, която ме зарежда”, споделя Живка от София.

След 12-те параклиса на светите апостоли на манастирския комплекс се намира и кръстът, пред който се отправят молитви за изцеление. Качилите се на Кръстова гора търсят и камъчета, по които виждат кръст. Който намери такова се счита за добра поличба.

Дошлите в манастирския комплекс се докоснаха и до светият кръст дарен от Цар Борис III. Сложен на едно от свещените в Кръстова гора места. Митрополит Николай Отправи и молитва за целостта на страната ни.

„Светият кръст да ни пази от бедствия, от злощастия, от беди”, заяви митрополит Николай. Магнетичната сила на Кръстовден ни напомня и че всеки от нас носи своят кръст и изкачва собствения си път към изкуплението.

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на този ден се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове. Царица Елена в чест на победата на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския хълм Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил.

Това чудо зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те започнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали царица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

След страданията и разпятието Христови кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана