Българското просветно министерство не затваря очите си за това най-модерно предизвикателство

Докато в световен мащаб университети и училища се борят да забранят изкуствения интелект chatGPT и да го уловят чрез софтуер за плагиатство макар и неуспешно, то български учители търсят начин да го внедрят – за да развият критично мислене сред учениците.

Българското просветно министерство не затваря очите си за това най-модерно предизвикателство.

“Тези технологии ние няма как да ги изключим – ние трябва да работим в тази насока, защото ако днес се появява изкуствен интелект – след няколко години ще се появи някаква друга система, с която ще се насочват младите хора да не използват своя интелект, а напротив – да използват чужд”, обясни зам.-министърът на образованието- преоф. Албена Чавдарова. 

Собственикът на „Билд“ и „Политико“ ще заменя журналисти с изкуствен интелект

Но на този етап разработчиците на софтуера за откриване на плагиатствани абзаци в академични текстове, с които министерството работи, са безсилни срещу ChatGPT.

“Първоизточникът на информацията се загубва в процеса на създаване на съдържание от чатбот. Нека не забравяме, че нашите студенти използват много чуждоезични източници, които после превеждат и адаптират към своята научна разработка”, каза Доника Гавова, продуктов мениджър на система за откриване на плагиатство.

Има и друга вратичка да се справят с проблема, разказват специалистите.

ChatGPT вече и в администрацията: Областен управител входира официално писмо, написано от изкуствен интелект

“Има една вратичка – и то е директно да попитаме чатбота на chatGPT дали дадено съдържание е генерирано от тях”, издаде Гавова. 

Според експертите поне на този етап преподавателите са тези, които най-лесно хващат студенти или ученици, които предават текстове, написани от ChatGPT. 

Учителят по история Калин Танев обаче подкрепя съвместната работа на учениците с изкуствения интелект. 

Създадоха първата машина за четене на мисли

“Ако някой ученик реши да използва ChatGPT, който да му напише някакво историческо есе – по-скоро да му поставя задачата след това критично да разсъждава върху това, което е получил като резултат”, обясни учителят. 

“Нямаме нужда от него. Дава прекалено пълни отговори понякога и учениците се подвеждат по това да не търсят второ мнение по въпроса. По-малките ученици не си дават сметка за това, че спират да мислят и губят способността си да търсят информация”, категоричен е дванадесетокласникът Явор Чолаков.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.