Депутатите приеха условията за избор на членовете на Антикорупционната комисия

Членовете на антикорупционната комисия да се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети. Мандатът им ще бъде шест години. Това решиха депутатите с приети на второ четене текстове от законопроекта за противодействие на корупцията, внесен от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, съобщи БТА.

СНИМКИ ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ДЕПУТАТИТЕ ВИЖТЕ ТУК

НОВАТА АНТИКОРУПЦИОННА КОМИСИЯ: Президентът и партиите да нямат право да номинират кандидати

Обсъждането на законопроекта започна на извънредното заседание вчера и продължава днес. Редакционната поправка беше направена от депутата от ПП-ДБ Стою Стоев вчера.

Със законопроекта се създава Комисията за противодействие на корупцията, която ще се състои от трима членове, като всеки един от тях председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Кандидатите за членове трябва да имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко седем години стаж по специалността или седем години стаж в службите за сигурност.

Веселин Вучков: Промените в КПКОНПИ ще създадат дублиращи се структури

При всеки избор на членове на комисията се сформира нарочна номинационна комисия от петима независими членове – по един предложен от Върховен касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, омбудсмана на България и от Сметната палата. По предложение на Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) депутатите решиха, че вместо препоръчително класиране, номинационната комисия ще изготвя препоръчително оценяване.

След фалстарта: Депутатите с втори опит за реформа на Антикорупционната комисия

По-късно народните избраници решиха, че членовете на Антикорупционната комисия ще могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си задължения, но при абсолютна необходимост.

„Превръщаме Комисията във второ МВР, да изпълнява някакви силови функции, каза председателят на ПГ на „Има такъв народ“ (ИТН) Тошко Йорданов.

Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ към КПК извършва дейности за противодействие на корупцията чрез разкриване и разследване при и по повод данни за прояви на корупция от лица, заемащи публични длъжности, записаха депутатите.

Всеки, който разполага с данни за корупция или за конфликт на интереси по смисъла на този закон, за лице, заемащо публична длъжност, може да подаде сигнал до КПК.

По искане и на „Възраждане“, и на ИТН, отпадна предвидената в проекта възможност за сигнал да се приема и публикация в средствата за масово осведомяване, ако отговаря на определени условия.

Подадени до Комисията сигнали за конфликт на интереси по смисъла на този закон срещу съдия, прокурор или следовател, съдържащи данни за действия, които накърняват престижа на съдебната власт, и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите, се изпращат за проверка на Инспектората към Висшия съдебен съвет в рамките на правомощията му.

Народното събрание прие лицата, подаващи сигнали за корупция и конфликт на интереси по смисъла на този закон, да имат право на закрила, защита и подкрепа при условията и по реда на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. КПК незабавно информира Комисията за защита на личните данни, когато лице, подало сигнал, поиска защита. Взаимодействието между двата органа по отношение на обезпечаването на защитата на лицата, подаващи сигнали за корупция и конфликт на интереси, срещу лица, заемащи публични длъжности, се урежда в издадена от тях съвместна инструкция. В спешни случаи по искане на председателя на КПК може да се потърси съдействието на органите на МВР за вземане на допълнителни мерки за защита, като информира за това Комисията за защита на личните данни.

При проверки по сигнали за резултата се уведомява, както подалият сигнала, така и лицето, срещу когото е той. При наличие на достатъчно данни за извършване на престъпление се уведомява прокуратурата.

Мнозинството отхвърли предложението на ИТН за създаване на глава „Подаръци“, в която се предвиждаше лице, заемащо публична длъжност, да няма право да приема подаръци.

До окончателното гласуване на разпоредбите днес не се стигна, въпреки удълженото на два пъти пленарно заседание.