Ани Салич ни отвежда там, където учените разкриват тайните на нашето ДНК

Сигурно се питате къде се крие изворът на здравето и на дълголетието? Представете си, че можете да надникнете в бъдещето и да разберете какви заплахи и изненади крие собственото ви тяло. Представете си, че можете да изчислявате риска от тежки заболявания за себе си, но и за децата си. Че можете да програмирате лечението на най-страшните болести да живеете до дълбока старост.

Оказва се, че всичко това вече е реалност в лабораториите по генетика и геномна медицина. В „Темата на NOVA” Ани Салич ни отвежда там, където учените разкриват тайните на нашето ДНК. Запознава ни с хора, които сами са открили успешна рецепта за дълъг, щастлив и пълноценен живот.

„Когато остарея” – често тази мисъл ни минава през главата. „Когато остарея”, казва и 95-годишната баба Венета, която помни войните и големите кризи в България. Родена е през далечната 1928 г., а сега с нетърпение очаква да стане на 100 години.

На хора като баба Венета е посветено и последното проучване на българските генетици за нашите дълголетници. Те откриват, че общото между всички е ведрото отношение към живота, работата до късни години, натоварването на мозъка и любовта към общуването с другите хора. Не на последно място - умерената употреба и на храна, и на алкохол.

Но за дълголетието трябва и наука. Това е медицината на бъдещето, която може да открие какво носим в наследство, какво може да се случи на организма ни в бъдеще и как можем да го променим. Генетиката е клон на биологията и медицината. Изучава гените, изграждащи ДНК, а грешките в ДНК веригите водят до появата на редки или наследствени болести като, например, синдром на Даун.

Още в далечното минало от царските династии са знаели за своите наследствени заболявания като химофилията, например. Английската кралица Виктория, която дава кръвната връзка с повечето европейски царски фамилии, е живеела с тази болест. Мъжете от рода се разболявали, а жените били само носители на увредения ген, който пречел на съсирването на кръвта.

Ето така историята може да промени кръвта, но и кръвта може да промени историята, разказва професор Иванка Димова на своите студенти, събрани от целия свят. Тя е носител на наградата „Мария Кюри” на Шведския институт Каролинска с изследване за ролята на генетиката при генотипа и фенотипа на туморите. Оказва се, че най-интересната част от геномната медицина е работата в генетичната лаборатория.

„Пробата показва абсолютно цялата последователност на ДНК на човека. Цялата последователност буква по буква, която софтуерът сравнява с референтния геном, който се приема за норма. Всеки човек има много промени в своя геном. Това са генетичните вариации. Те са в основата на неговата адаптивност, преживяемост и устойчивост към външни влияния. Определят как ще изглежда човек - висок, нисък, болен, слаб”, обяснява проф. Димова, която е ръководител на Лабораторията по геномна диагностика в МУ-София.

Повече гледайте във видеото.