Има два етапа на нотификация, вторият не беше започнат от служебния кабинет, каза икономическият министър

„Основанието за това „Лукойл” да внесе пари във Фонда за енергийна сигурност, е един закон, който е приет в началото на тази година, но не е влязъл в сила. Причината - заложени са ненужни заключителни разпоредби за нотификация на Европейската комисия. Има два етапа на нотификация. Първият беше завършен още през март, но вторият не беше започнат от управляващия тогава служебен кабинет. Това е спирачката „Лукойл” да не е плащала до момента”. Това заяви икономическият министър Богдан Богданов в ефира на "Здравей, България" по NOVA.  

Ще зареждаме ли с отстъпка от 73 стотинки за литър гориво (ОБЗОР)

Дори и да бъде приета нотификацията, той не разбира как ще бъдат платени пари със задна дата.

„В момента закон няма, нотификацията не е завършила. Ако бъдат отменени изискванията за нея, законът влиза в сила. Ако влезе в сила, очакваме „Лукойл” да си изпълнява ангажимента. По закон ние, като министерство, смятаме какво трябва да внесе на месечна база. Ако не го внесе, търпи санкция, която е 10 000 лева”, обясни Богданов. И допълни, че при всички случаи е важно рафинерията в Бургас да продължи да работи на пълни обороти.

Министърът коментира и темата с цените на храните и решението на КЗК да спре инициативата „Достъпно за вас”. Според комисията тя е „свързана с координирано и едновременно занижаване на цените на няколко групи хранителни стоки, с което се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива”. Като възможна мярка за справяне с ръста на цените от КЗК посочват „предоставяне на индивидуални пакети хранителни продукти и осигуряване на „Топъл обяд”.

„Няма да се откажем от инициативата да постигнем по-добри цени за потребителите”, категоричен бе Богданов. 

КЗК се обяви против по-ниските цени на хранителни стоки от първа необходимост

„Нашата инициатива е да постигнем трайно ниски цени на 50 продукта от първа необходимост. Самата кампания е доброволна. Второ – тя не задължава една или друга верига да спазва определени тавани на цени. Ние създадохме основа за конкуренция между различните участници в инициативата, и то за тези 50 продукта от първа необходимост. Подготвихме първоначално юридическо становище. Не виждахме необходимост да съгласуваме процедурата с КЗК. В крайна сметка дори част от веригите изразиха опасения за включването им в кампании”, каза Богданов.

Той заяви, че в становището на КЗК нямало правни аргументи, а икономически разсъждения.

„Ние не залагаме цени. Ние им казваме, че се конкурират за тези 50 продукта”, обясни Богданов.

Още вчера е подготвено допълнително становище до КЗК. „Ще инициирам разговор”, допълни министърът.

„Не искаме участниците в инициативата да бъдат компрометирани. Не искаме и потребителите да са в ситуацията, както казва КЗК, да им се предлага само един топъл обяд. Още днес ще изпратим писмо до Комисията с искане за среща, за да обсъдим притеснителните точки”, каза Богданов.   

Той коментира и защо някои продукти като абсолютна стойност в България са по-скъпи, отколкото в страни като Германия и Австрия.

„България вече е нетен вносител на хранителни продукти, произвеждаме все по-малко. Нямаме и контрол върху веригата на доставки”, каза Богданов.

Критика по отношение на инициативата на Министерството на икономиката дошла и от синдикатите, които също смятали, че инициативата не е пазарна.

А бившият служебен министър на енергетиката Росен Христов призовава отсега да се мисли как да се намери алтернатива на руския петрол.

„Това, което не виждам да се прави, е да се работи по алтернативи на неруски петрол. Също като и при газа, доставките на неруски петрол зависят от политическо решение в Русия. Ние не можем да разчитаме. Така че ние задължително трябва да намерим стабилен източник на неруски петрол на нормални цени”, каза той.

Основният проблем според експертите е, че доставки с танкери биха докарали горивото на по-скъпа цена. Затова препоръчваният вариант са петролопроводи.