Снимка: iStock
Това е изводът на доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН
Малките ледници в Пирин се очаква да изчезнат окончателно към 2045 г. Това заяви доц. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ) към БАН при представянето на резултати от теренно проучване в планината.
„В Пирин има два микроледника, които се намират в най-високата мраморна част на планината. Единият е Снежника, който се намира в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Другият е Бански суходол, разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Изследванията показват, че тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години”, каза доц. Гачев. „Най-голямата ценност на българските малки ледници е, че са безпристрастни и точни регистратори на климатичните промени”, подчерта той.
„Има тенденция към безснежни зими през последните 7-8 години”, каза ученият. По думите му дефицитът на сняг през декември и януари от части се компенсира от значителни валежи през март и април. „Това са отделни събития с интензивен валеж, които водят до натрупване на лавинен сняг”, поясни той. По думите му това влияе върху състоянието на микроледниците. „Наблюдава се деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация в периода след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа”, обясни до. Гачев.
„Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция”, каза специалистът.
Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът.
„Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото”, поясни Гачев.
Към момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).
Редактор: Георги Генов
