Конкретните правомощия и задължения на съветите ще бъдат разписани в Закона за съдебната власт

Какво на практика означават поправките в Конституцията за съдебната власт? Част от промените са: 5 вместо 7-годишен мандат за главния прокурор. Председателите на Върховния административен и касационен съд остават със седемгодишен мандат. И тримата големи в правосъдната система остават без право на втори.
Друга от важните промени - Висшият съдебен съвет се разделя на два съвета - съдийски и прокурорски.


Според Висшия съдебен съвет най-големият проблем ще се окажат въпросите, свързани с бюджета. Конкретните решения трябва да бъдат разписани в преходните и заключителни разпоредби.

От ВСС отдавна изразиха опасения, че в новите текстове няма яснота кой решава за какво колко пари да се харчат. След промените министърът ще внася за обсъждане и бюджетите на съда и прокуратурата. А двата отделни съвета ще дават становища дали средствата са достатъчни.

Окончателно: Депутатите одобриха промените в Конституцията

И ако ясно, че председателите на двете върховни съдилища могат да разписват финансови документи, то представителите на обвинението тепърва ще решават кой да получи тези права.

Новите текстове на Конституцията влизат в сила още в петък, когато се очаква те да бъдат обнародвани в "Държавен вестник", казва експертът доц. Наталия Киселова.
„Дори и да бъде оспорена или отделна разпоредба или целият закон за изменение на Конституцията, то оспорването не спира влизането в сила, респективно да се произведе правно действие на отделната разпоредба”, заяви доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.

Така настоящият Висш съдебен съвет на практика престава да съществува. Но без яснота кога и как ще функционира новосъздаденото общо събрание на Прокурорския и Съдийския съвети.
„Цялата съдебна система ще бъде в състояние на стрес, в състояние на несигурност, защото преходните разпоредби е предвиден 6-месечен срок за приемане на необходимите закони, оттам последващ 3-месечен срок за избиране на съответните членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет”, посочи Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите.

Каква е процедурата, по която стават промените в Конституцията

Вносителите обаче са категорични - системата няма да остане на автопилот, докато се регулират спорни въпроси. „Няколко пъти годишно да заседава общо събрание на двата съвета - тогава, когато се подготвя проект на бюджет за следващата година. Тогава двата съвета да обсъдят параметрите на този бюджет и да се вземе решение по общия бюджет на съдебната власт”, съобщи Атанас Славов, министър на правосъдието.


Конкретните правомощия и задължения на съветите ще бъдат разписани в Закона за съдебната власт. Промените в него обаче все още не са готови, което поражда опасения за хаос и противоречиви решения, казват магистрати.
„Ще е трудно и да, има неясноти, за които, за съжаление, не беше помислено”, каза Владимир Николов , председател на Асоциацията на прокурорите.

А от Министерството на правосъдието са готови да започнат работа с професионалните общности и неправителствения сектор, за да напишат новия Закон за съдебната власт.
„След Нова година предстои да се фокусираме върху промените, които бяха приети на конституционно ниво да ги въведем на законодателно ниво. Това трябва да стане в рамките на следващите два месеца”, добави Славов.