Почти неизбежно е той да спечели поредния си 6-годишен мандат като президент на Русия

С медии под пълен контрол и репресии срещу инакомислещите, почти неизбежно е Владимир Путин да спечели поредния си 6-годишен мандат като президент на Русия.

Днес е вторият ден от президентските избори в Русия

Неотдавнашната смърт на Алексей Навални беше съкрушителен удар за руската опозиция. Смятан от мнозина за възможен бъдещ държавен глава, сега той се превърна в поредното напомняне, че Путин води война на два фронта: срещу Украйна и срещу всички, които смята за врагове, вътре в Русия.

Увереността на Путин е несъмнена – той вярва, че смъртта на най-големият му критик ще му се размине и същевременно ще победи Украйна на бойното поле.

„Мисля, че колкото повече кръв се пролее, толкова повече кръв ще се пролее. И затова смятам, че за съжаление това е нещо като порочен кръг на КГБ, Сталин, диктаторската и тоталитарна власт. Защото една от причините критиците да бъдат елиминирани е, че Кремъл е параноичен, Путин е параноичен. След 25 години на власт трябва да си параноик”, казва Нина Хрушчова, професор по международни отношения.

Бившият служител на КГБ Владимир Путин е най-дълго управлявалият лидер в Кремъл от смъртта на Сталин през 1953 г. насам.

„Тези, които говорят за възможна диктатура, сами мечтаят за нея. Тяхната мечта е невъзможна в съвременна Русия. Влакът тръгна”, казва Владимир Путин на 18 януари 2000 г.

Роден в Ленинград, настоящ Санкт Петербург, Владимир Путин чете Маркс, Енгелс и Ленин. Научава и немски. Завършва право, започва работа в КГБ, а след това - и в кметството в Санкт Петербург. Там става обект на разследване заради разрешение за износ на метали на стойност 93 милиона долара в замяна на хранителна помощ за населението, която така и никога не пристига. През 1997-а президентът Борис Елцин го назначава за заместник-началник на кабинета си, за директор на Федералната служба за сигурност, а след това - и за първи вицепремиер. Путин става президент на Руската федерация след неочакваната оставка на Елцин през 1999 г.

Първите години от управлението на Путин са кървави и бурни. В Москва са извършени серия от смъртоносни бомбени атентати, които са приписвани на мюсюлмански сепаратисти. Владимир Путин отговаря с твърда ръка – пълномащабна наземна офанзива в Чечня, в която умират стотици цивилни. Първото голямо предизвикателство, пред което е изправен, е потъването на ядрената подводница "Курск" в Баренцово море и смъртта на 118-членния екипаж. Тогава президентът е на почивка и отказва международната помощ.

През 2004 г. чеченски бунтовници вземат 1000 заложници, повечето от които деца, в училище в Беслан, Северна Осетия. При щурма на сградата от руските специални сили загиват 330 души.

„Трябва да бъдем самостоятелни и силни. Но това не е най-важното. Трябва да водим политика, която отговаря на интересите на гражданите в тяхната собствена страна”, твърди президентът на Русия на 20 април 2011 г.

В началото на президентския си мандат, Путин все още се ползва с доверието на световните лидери.

„Погледнах го в очите и установих, че е много прям и надежден. Имахме добър диалог, успях да усетя душата му, човек, дълбоко отдаден на страната си и на нейните интереси”, казва на 16 юни 2001 г. Джордж Буш, тогавашният президент на САЩ.

Но това бързо се променя, след като бившият агент на КГБ и критик на Кремъл Александър Литвиненко е убит в Лондон с радиоактивен полоний-210. По-късно разследване в Обединеното кралство установи, че руският лидер "вероятно е одобрил" атаката на КГБ.

На 31 юли 2015 г. Бен Емерсън, докладчик на ООН за човешките права и борбата с тероризма, подчертава, че Путин и неговата лична конспирация са пряко замесени в организираната престъпност. „Те са готови да убиват онези, които се изправят на пътя им. Господин Литвиниенко беше убит по тази причина”, допълва той.

Скоро Путин се оплаква, че САЩ са надхвърлили националните си граници – напомняне за времето на Студената война и израз на гнева, че Вашингтон изгражда система за противоракетна отбрана в Централна Европа. Не след дълго руският президент показва, че е готов да използва военна сила, за да подкопае прозападните лидери в бившите съветски републики. През 2008 г. руски сили разгромиха грузинската армия и превзеха два от отцепилите се от Грузия региони Абхазия и Южна Осетия. 

Конституцията забранява на Владимир Путин трети мандат и затова той става министър-председател. За наследник на президентския пост определя първия вицепремиер Дмитрий Медведев. Тази конфигурация се запазва до 2012 г., когато Путин печели изборите, белязани с масови протести срещу него. Сред демонстрантите е Борис Немцов – либерал и бивш вицепремиер. Той е застрелян на мост пред Кремъл през 2011 г. 

Само две години по-късно руски войски навлизат няколко пъти на украинска територия, а Русия анексира полуостров Крим.

„Уважаеми представители на Република Крим и Севастопол – те са днес с нас, граждани на Русия, жители на Крим и Севастопол. Вие гласувахте за присъединяването към Русия. Цифрата е достатъчно убедителна”, заявява Владимир Путин на 18 март 2014 г.

Путин предупреждава, че присъединяването на Украйна към НАТО е заплаха за националната сигурност на Русия и така през февруари 2022-ра обявява началото на наречената от него „специална военна операция“ в Украйна. Обещава да превземе Киев само за три дни. 

На 24 февруари 2022 г. Путин заявява: „Реших да проведа специална военна операция. Тя има за цел да защити хората, които в продължение на осем години бяха тормозени и подлагани на геноцид от киевския режим”.

Путин е изправен пред кратко въоръжено въстание през юни 2023 г., когато доскоро лоялният лидер на наемниците от паравоенната групировка "Вагнер" - Евгений Пригожин, изпраща силите си на път за Москва. Но бунтът е потушен, а Пригожин умира в мистериозна самолетна катастрофа. Войната в Украйна продължава и до момента, а отношенията между Русия и Запада стават все по-напрегнати.

„Наистина ли сме готови за ядрена война? От техническа гледна точка, разбира се, сме готови. Ракетите са в постоянна бойна готовност. Това е първо. Второ, и това е прието от всички - нашата ядрена триадае по-модерна от всяка друга триада. Всъщност само ние и американците имаме такава триада. И ние сме напреднали много повече от тях. Нашата триада и целият ядрен елемент са по-модерни”, казва президентът на Русия на 13 март 2024 година.

Путин си е осигурява подкрепата на православната църква и създава Национална гвардия или Росгвардия, която се подчинява директно на него. Актовете на публично неподчинение са рядкост, а новосъздадените престъпления, насочени срещу тези, които дискредитират армията и разпространяват фалшиви новини, се използват масово за заглушаване на инакомислието. Руските медии са контролирани от Кремъл, а друг виден опозиционер от това време – антикорупционният блогър Алексей Навални е отровен с нервнопаралитично вещество през 2020-та година, преди да бъде изпратен в затвор, където умира.

Американският президент Джо Байдън нарече Путин "убиец" - малко преди да наложи нов кръг от санкции на Русия заради предполагаемата ѝ намеса в президентските избори в Съединените щати, мащабните хакерски атаки и действията в Украйна.

„Общото ми мнение е, че сега Ирландия и Великобритания са се изправили заедно срещу убийствен диктатор, чист  бандит, който води неморална война срещу народа на Украйна”, казва Джо Байдън на 17 март 2022 година.  

Но анексирането на Крим, инвазията в Украйна, намесата в Сирия накараха анализаторите да твърдят, че Владимир Путин не крие решимостта си да утвърди световното господство на Русия след години на унижение от страна на Съединените щати и НАТО.  Критиците виждат черти от съветската епоха, формирали неговия мироглед – той възстанови военните паради по съветски стил, а портретите на Сталин, които някога са били забранени, започнаха да се появяват отново.

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase