България в ЕС от 17 години: Как се промени стандартът ни на живот

Два дни преди деня на евровота поглеждаме 20 години назад, за да си припомним живота ни преди България да стане част от Европейския съюз. Членството ни е било посрещано с безразличие, обсъждано, осъждано или пък хвалено.

Аксел Николе, собственик на студио за дизйн, помни този момент добре. В нощта на 31 декември срещу 1 януари 2007 година дизайнерът също присъствал на площада, защото се намирал в България по работа.

„Дойдох заради филма на един продуцент, с когото работех тогава във Франция. Част от него трябваше да се заснеме в България и той имаше нужда от мен за изграждането на декора. Всичко ми хареса. Страната, града, хората, които бяха приятелски настроени. Аз съм от Ница и начина на общуване тук, ми напомняше на нашия в Южна Франция. А колкото до тези, с които трябваше да работя, те бяха истински професионалисти”, споделя той.

Изборите за ЕП: Започва вотът в страните членки

И така, Аксел решава, че ако си направи студио за интериорен дизайн и дизайн на декори у нас, първо ще може да наеме достатъчно добри специалисти, второ ще плаща по-ниски данъци и трето – като вече страна-членка, в България ще могат лесно да му доставят материалите, които обикновено ползва. В киноцентъра в Бояна ни показва едно от първите си творения – сета, пресъздаващ квартал на Ню Йорк.

„Построихме всичко това така, както се строят истински сгради – с големи метални скелета и така нататък. Помня, че веднъж дори ни пратиха проверка от общината, защото решиха, че строим жилищен комплекс. Не вярваха, че такава строителна площадка може да бъде създадена за филмов сет”, поясни той.

На въпрос какво си спомня от България тогава, Аксел Николе каза следното:

„Отчасти ми се струваше като пътуване назад във времето. Особено малките населени места ми напомняха картина от 50-те години от миналия век. Сега нещата изглеждат различно, облика на страната е друг. Сградите, улиците, парковете, градините. Всичко се реновира, а прогресът в иновациите е особено видим за един чужденец”.

Доц. Михаил Иванов и доц. Ралица Ганева ни помагат със сметките за прогреса. През последните няколко години историци, икономисти и статистици, полагат огромен труд, за да изчислят жизнения ни стандарт.

„ Истината е, че ако погледнем икономическите показатели българите никога не са били толкова богати и никога толкова бързо не са повишавали своя жизнен стандарт. В предишните периоди от време са настъпвали промени, но те са били по-бавни”, поясни Иванов.

Освен предимно за храна, българинът все по-често си позволява да замине на почивка, да си купи нова кола, последен модел телефон или да пътува в чужбина.

„Всички хора от моето време, на моята възраст, си спомнят как се редяхме на едни безкрайни опашки – много унизителни, пред различните посолства за визи, които не винаги ни бяха давани. Как след това трябваше да обикаляме различните чейндж бюра в центъра на София, за да намерим някакъв по-изгоден курс, при който да обърнем парите си”, каза още доцентът.

Как и на каква възраст имат право да гласуват на евровота в страните от ЕС

Тези опашки Наталия Беркенбринг помни добре. Заминава да следва в Германия през 2002 г. Тогава, когато се пътуваше предимно с автобус. Тогава, когато ако все пак можеш да си позволиш самолетен билет, трябваше да го закупиш през туристическа агенция. Тогава, когато формулярите за издаване на виза, се попълваха от хора с пишещи машини, разположени върху сгъваеми маси в районите около посолствата. Тогава, когато не можеше да напуснеш страната само с лична карта, а камо ли пък без проверка, както е от момента, в който България стана част от въздушния Шенген.

„Летяхме през Варшава, през Виена. Нямаше директни полети. Нямаше тези нискобюджетни авиолинии. Много по-рядко се прибирах в България”, споделя тя.

Нещо немислимо за Симона Костова и Любомир Георгиев, които вече доста са пътували. Десетокласници от столичното 95-о училище са родени през 2007 година, когато ни приемат в ЕС.

Тя, учи чужди езици – английски и руски. Той, тренира футбол, а в училище е с профил „Предприемачество и икономика”. Питаме ги решили ли са как искат да изглежда бъдещето им.
„Да съм решила точно, не. Имам някакви насоки. Но само знам, че не съм за работа в офис”, споделя Симона.

„Мисля да уча счетоводство, вероятно в УНСС. В чужбина много ми харесва, но ще остана да живея в България”, поясни Любомир.