Конституционна криза? Поне месец е нужен за избора на омбудсман (ОБЗОР)

На фона на политическата криза, следва ли и конституционна такава?  Експерти по конституционно право не са едно мнение относно тълкуването на чл. 99 от Основния закон. Какви са следващите стъпки и процедури, за да се стигне до 7-те парламентарни избори?

„Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок", пише в Конституцията след поправката.

След отказа на Румен Радев да назначи новата служебна власт, сега процедурата започва отначало. Според конституционалисти би било добре държавният глава отново да проведе срещи с политическите партии в 50-ото Народно събрание и с възможните служебни премиери. До момента отказ да заемат този пост заявиха председателят на парламента Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, както и неговите заместници. Така погледите отново са насочени към Сметната палата, освен ако депутатите не изпълнят призива на Радев за назначаване на омбудсман и негов заместник. Без яснота остава и датата за предсрочните парламентарни избори, които по Конституция могат да се проведат 2 месеца след назначаването на служебна власт. Конституционалисти не са на едно мнение относно отказа на президента да назначи служебната власт.

„Повторението на част от министрите води до напрежение и поради тази причина президентът отказва”, смята докторът по конституционно право Наталия Киселова.  

„Според редакцията на чл. 99 преценката на президента за състава на служебния кандидат е силно ограничена. Тя се свежда до подобора на служебен МП”, твърди Борислав Цеков.

Спор предизвиква и въпросът кога могат да се проведат следващите предсрочни парламентарни избори.

„Първата стъпка е да бъде назначено служебно правителство, а втората стъпка е да бъдат насрочени избори”, обясни Киселова.

Подкрепиха ли партиите в парламента решението на Радев да отхвърли кабинета „Кожарева” (ОБЗОР)

„Президентът не трябва да обвързва изборите с назначаване на служебно правителство. Той може да издаде указ само за провеждане на предсрочни парламентари избори”, смята Орлин Колев.

Държавният глава обаче беше категоричен, че към избори и назначаване на служебен кабинет ще се стигне след като парламентът избере нов омбудсман.

„Президентът не иска да провежда разговори с тези, които са потенциални кандидати. Иска нови попълване на списъчния състав”, поясни Киселова.

„Радев не може да нарежда какво и кога трябва да свърши. Непопълването на мандатите не е действие, което може да бъде похвалено”, смята още Колев.

„Има законови изисквания за избора на тези длъжности. Тук парламентът пропиля месеци и години. Законовите изисквания за омбудсман повеляват публичност и прозрачност - изслушвания на канидатите, публикуване на техните програми. Това може да отнеме месеци”, твърди Цеков.
„Според мен реалистично е да говорим за края на септември или началото на октомври, смятайте от тогава 2 месеца”, коментира Киселова.

Изборът на заместник-председатели на Сметната палата към момента би било невъзможно, тъй като лицата за този пост трябва да се предложат от председателя на Сметната палата - Димитър Главчев, който обаче в момента е в обувките на служебен премиер.

Репортер: Мартин Керефейски