СПЕЦИАЛНО
Един от бестселърите ѝ е посветен на делото на физика с български корени
Тази седмица в рубриката “Между редовете” ще ви срещнем с една от най- уважаваните американски писатели, носителката на награда “Пулицър”. Един от бестселърите ѝ е посветен на делото на физика с български корени Джон Атанасов. С Джейн Смайли разговаря Виктория Бояджиева.
Джейн Смайли – едно усмихнато момиче от Калифорния, чиято обич към равните полета я изкачва по върховете на пистелското изкуство. Още като дете тя прелиства томове книги с малко фенерче под завивките до малките часве на денонощието. Това се случва с мълчаливото съгласие на майка ѝ, която също е писател и редактор в местен вестник. Думите са неделима част от живота на Смайли. Но се престрашава самата тя да ги подрежда в истории чак в колежа.
Най-големият колекционер на стара българска техника разказва за първия мобилен телефон
„Помня веднъж на Бъдни вечер как взех една книга на Дикенс и я прочетох за една нощ. Просто я четох цяла нощ. Обикнах я. И си помислих, защо пък да не опитам”, разказва тя. Така години по-късно вече се знае – тя е една от най-утвърдените американски писателки. Три от нейните истории са екранизирани, а пред 1992 година печели награда „Пулицър” за книгата си „Хиляда акра”.
„Аз взех сюжета от Уилям Шекспир. "Хиляда акра" е базирана на "Крал Лир", но действието се развива в голяма ферма в северната част на Айова, където земята е много ценна и плодородна. Фермерът Лари, вместо крал Лир, знае, че остарява и трябва да реши на кого да остави фермата. Има три дъщери и една от тях е любимата му – най-малката Каролайн. В гимназията и университета съм чела „Крал Лир” толкова много пъти и винаги ме разочарова, че двете по-големи дъщери в пиесата "Лир" нямаха възможност да изразят своята гледна точка. Така че когато започнах да пиша, знаех, че някой ден ще пренапиша тази книга и ще дам глас на по-големите дъщери”, казва още авторката.
Ново изобретение позволява да говорите, без да използвате гласните си струни
Айова вдъхновява Смайли и за друга история за битки, загуби и победи – тази на физикът с български корени Джон Атанасов. Работи в същия университет, в който ученият изобретява компютъра. „Хората говореха за него. По това време вече всички използвахме компютри. Много ми хареса работата на компютър. Хареса ми начинът, по който можех просто да продължавам и продължавам. Не трябваше да вадя хартията от пишещата машина и да я полагам. И всички в Университета на Айова знаеха, че там е работил Атанасов и че тъкмо там е бил изобретен първият тип компютър. Но нямаше книги за това и си помислих, че трябва да излезе такава на бял свят. Така впоследствие се оказа много по-интересно, отколкото си представях. Атанасов има страхотна репутация в университета - на много иновативен, но добър човек. Колкото повече разбирах, толкова повече се удивлявах”, казва Джейн и допълва, че я впечатлява не само науката зад изобретението, но и човекът зад това име.
„Целият му живот е много интересен. На корицата на американското издание на "Човекът, който изобрети компютъра", лицето му изглежда толкова приятно, забавно дори. И мисля, че такъв е бил той - много дружелюбен. Едно от удивителните неща, които научих, когато изследвах книгата, беше за неговия дядо. По време на Априлското възстание той се опитвал да избяга по един хълм и носел бащата на Атанасов в ръцете си. Дядото бил прострелян отзад, куршумът минал през тялото му и после по върха на бебешката глава. Дядото е убит, но бебето не е било наранено.Той пораства и става бащата на Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра. Именни той е този, който води Атанасов в САЩ. Всичко би било различно, ако това наистина странно събитие не беше се случило”, разказва американската писателка.
Кой е изобретателят на позната в цял свят "джаджа" за пица (ВИДЕО)
Тя не мисли, че българските корени на Атанасов са имали влияние над него, защото той не говори много за това. Атанасов е роден и израснал в САЩ. Но често е вярно, че децата на имигрантите са много активни, много амбициозни, смята Смайли. „Благодарение на системата на университетите за държавна подкрепа по онова време човек с произход като неговия можел да учи в колеж почти безплатно. Ако баща му беше имигрирал в Англия, например, той щеше да бъде по-скоро като Алън Тюринг. Нямаше да има достъп до същия тип практическа информация и хора, които се занимават с приложно обучение, както в Айова Стейт”, допълва тя.
По думите ѝ големият проблем с изобретяването на компютъра идва по-късно - с американския физик и инженер Джон Мокли. „Мъжът твърди, че той и неговият приятел са изобретили компютъра. А всъщност Мокли чул, че Атанасов работи върху нещо и му отишъл на посещение. А Атанасов никак не бил потаен относно своето изобретение. Говорили открито, показал му го. Казал му как работи и всичко. Мисля, че това е много добър показател за това колко любопитен, сътрудничещ и благ е бил Атанасов. Знаел е, че Мокли ще се научи от него. Но и че също може да научи нещо от Мокли. Такъв е бил той. Искал е просто да научи повече”, свидетелства авторката.
За съжаление години по-късно Мокли и Атанасов се изправят пред съда в битка за патент на изобретението, защото Мокли слобява подобен компютър – изчислителна машина ENIAC. Атанасов не патентова труда си. „Всъщност не е било негова грешка, че не е патентовано. Мисля, че това е била грешка на университета - оттам не са знаели колко важно е това, което Атанасов изобретява. Той и приятеля му Клифърд Бери, само на 21 години тогава, са работели в малка стая в сутерена на инженерната сграда. А изобретението е било голямо, не е можело да бъде изнесено. И така в крайна сметка, след като и Бери, и Атанасов се преместили, университетът трябвало да го разбие, за да го изнесе от тази стая. Сега има прототип на този компютър в Музея на компютрите - някой е сглобил такъв отнов”, споделя още Смайли.
Тя разказва още, че другото удивително е, че Атанасов открива, че за да работят нещата, за да работят изчисленията, не може да има 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, а трябва да се постигне повече бързина. Така че единственият начин да го направи е бил да има 010101. „Това е код, и той разбрал това от самото начало. И мисля, че това е едно от големите постижения на Атанасов”, добавя авторката.
Тя не смята, че неговата работа е била оценена. „Но той не беше добър с рекламата. Спечели делото срещу ENIAC и Маркли, но никой не направи голяма работа от това. И така някои хора знаеха, че той е човекът, но други хора приписваха компютъра на Тюринг или Маркли. Но знаете ли, не мисля, че Атанасов наистина се интересувал от това. Той е имал успешен живот. Правел е всичко, което иска. Работил е и по много други проекти, които са го интересували. И не мисля, че си е казал: „Трябваше да имам тези пари.“ Не мисля, че това е бил неговият начин на съществуване”, категорична е Джейн.
Произведоха капки за очи, които заменят очилата и контактните лещи
Тя смята, че най-ценният урок, който историята на Атанасов но дава е да продължаваме. „Продължавайте да го правите. Продължавайте да се интересувате. Дори и да не можете да притежавате, откриването на нови неща е по-приятно и полезно от притежанията. Може би това е най-доброто.”
Днес Смайли следва съвета на Атанасов – продължава. Продължава да открива и да разказва за откритията си. Живее споколен живот във ферма за коне в Калифорния. Но за добро или зло и до там стига тътена на политическите бури в страната. Например по отношение на победата на Доналд Тръмп на изобрите в САЩ, не е оптимистично настроена.
„Повечето хора, които не гласуваха за него, просто гледат настрани, защото всичко, което можем да направим, е да се надяваме. Моята прогноза е, че администрацията ще бъде абсолютен хаос. И си мисля - може би хората, които гласуваха за него, заслужават бъркотията, която ще получат. Има ли начин да го спрем? Мисля, че за някои хора истинският въпрос е: дали наистина ще преследва хората, които му се противопоставят, като врагове, и дали ще се опита да ги нарани или дори да ги убие? Не знаем. Той е напълно луд”, коментира писателката.