Плавателният съд е построен през 1679 г.

Надпревара с времето за проучване на кораба „Нортъмбърланд“, след като пясъчните дюни разкрихат част от добре запазения плавателен съд край бреговете на Кент. Британският военен кораб е построен през 1679 г. като част от модернизация на флота, ръководена от Самуел Пепис, десетилетие след като той спрял да пише прочутия си дневник и станал най-висшият администратор на Кралския флот. 

24 години по-късно, след като корабът е участвал в много от големите морски битки на своето време, той потъва на дъното на Северно море при Голямата буря от 1703 г. Тя е едно от най-смъртоносните природни бедствия в британската история. 

Сега, повече от три века по-късно, "Нортъмбърланд" разкрива своите тайни благодарение на пясъчните наноси край брега на Кент, които са разкрили голяма част от корпуса му. Проучване показа, че корабът е в забележително състояние на запазване, като не само дървените му части, но и въжетата и дори неотворените бъчви са били защитени от ерозия и разлагане в пясъка. 

Проучването, финансирано от организацията ”Историческа Англия”, установи, че от корпуса е останало много повече, отколкото се смяташе досега. Това потенциално прави останките от "Нортъмбърланд" един от най-добре запазените дървени военни кораби в Обединеното кралство. Други артефакти, открити на морското дъно, включват медни котли, седем железни оръдия и част от дървена лафета. 

Кораб от 16-и век открит на рекордна дълбочина

С разкриването на все повече части от "Нортъмбърланд" обаче археолозите казват, че влизат в надпревара с времето, за да научат възможно най-много от така наречената „капсула на времето на Стюарт“, преди дървеният материал да бъде погълнат от морето. 

Останките от „Нортъмбърланд“ - един от повече от дузина военни кораби, изгубени по време на Голямата буря, са открити за първи път през 1980 г. в Гудвин Сандс - район с плитки води край брега на Дил, в източната част на Кент. Хефин Меара, морски археолог в ”Историческа Англия”, казва, че районът, макар и труден за достъп и гмуркане, „е идеален за съхранение на материали като този“. 

 „Имаме невероятен късмет, че тъй като този обект е бил покрит толкова дълго време, пясъкът го е запазил в наистина много добро състояние. Въжетата, например, са толкова свежи, колкото са били в деня, в който корабът е отплавал, и имаме много добре запазени бъчви, варели и други подобни – на този етап просто не знаем какво има в тях", казва още Меара. 

Макар проучването да установи, че части от останките се издигат над морското дъно, Меара заяви, че „все още има доста голяма част от кораба, която е потънала още по-дълбоко в пясъка“. „На това място има много археологически находки и можем да научим много от тях“, добави тя. 

Това включва отговори на въпроси като как са били произвеждани и оборудвани корабите в ключов момент от историята на британския флот, когато Пепис, като секретар на адмиралтейството, се е опитвал да го превърне в модерна бойна сила. 

Според Меара богатството на оцелелите органични материали е необичайно. „Желязото от оръдията може да се запази добре на местата на корабокрушения, но е доста рядко да се намерят дървените лафети, върху които са били поставени. Има много, много неща като това, които ни дават възможност да проучим по-задълбочено и да научим повече.“ 

Сред много добре запазените военноморски корабокрушения морските археолози и историци могат да разгледат „Мери Роуз“ от началото на 16 век и други кораби от края на 17 и 18 век.  

За разлика от „Мери Роуз“ обаче, поради разходите и практическата страна на нещата, няма планове за изваждане на „Нортъмбърланд“. „Имаме тези невероятно динамични морски дъна, където корабните останки могат да останат погребани в продължение на стотици години – а след това пясъкът, който ги покрива, се отмества. Изведнъж останките са изложени на морски биологични организми и химични процеси, които въздействат върху материали като желязото. Кораб, който може да оцелее в невероятно добро състояние в продължение на векове, ще се разпадне много, много бързо след като бъде изложен на въздействието на околната среда. Затова имаме малък прозорец от възможности, за да отидем и да открием какво има там и да отговорим на тези въпроси. Сега сме на милостта на стихиите и се води надпревара да видим какво можем да спасим“, казва Меара. 

Последвайте ни