Учители и шампиони призовават за повече физическо възпитание в училище

Спортът в училище е повече от игра – той е сбъдната мечта за едни, спасение от напрежението за други и шанс да откриеш себе си. Проблемите пред системата обаче са много - остаряла, разрушена или направо липсваща спортна база, дълги години нехайство от институциите, слаба мотивация сред учениците, технологии, които все по-често оставят децата пред екраните. А отвъд трудностите и предизвикателствата стоят истински истории.

„Господин Пешев. Той беше човекът, който успяваше да ни мотивира, да ни вкара в час по физическо със супер огромно желание. Водеше ни по всякакви ученически състезания и ме слагаше винаги мен на преден план. Така че фигурата на учителя е важна и може би с малко съжаление ще кажа, тя се осъзнава на много по-късен етап”, разказва олимпийската шампионка в леката атлетика Тереза Маринова.

„Мисия: Спорт за децата“ в „Темата на NOVA“

Днес тя е преподавател в НСА и вярва, че всичко започва именно от часовете по спорт в училище: „Смятам, че не са достатъчно. В тази посока има много изследвания и смятам, че България е доста назад в класациите по брой часове по физическо възпитание в седмицата. Програмата в начален етап може да бъде облекчена с още 1-2 часа физическо за сметка на други предмети, защото това са малки деца, които психически се изморяват да стоят по 6-7 часа на чина. Естествено, има и други варианти, но това е въпрос на разпоредби и голяма промяна в програмата. Считам, че физическото възпитание е един от часовете, който може дори да бъде удължен и да бъде използвано времето на два учебни часа."

По последни данни, българчетата вече се нареждат на пето място по затлъстяване в цяла Европа. Всяко трето дете у нас минава критичната граница на здравословно тегло, а се очаква в следващото десетилетие затлъстяването при децата да скочи двойно. Увеличават се драстично и рисковете от развитие на диабет и сърдечно-съдови заболявания в ранна възраст, предупреждават специалистите. Основната причина остава липсата на движение.

Дългогодишният преподавател по училищен спорт - Мариана Стоилова, вижда сериозни проблеми и в системата. Тя е работила като експерт по Физическо възпитание и спорт към Регионалния инспекторат по образованието и заместник - директор на 57-мо училище в София: „София е по-назад по отношение на спортната база в софийските училища. Като пример за страната ще кажа Бургас. Комплекси, които се ползват безплатно в кварталите, спортни зали и е в голяма подкрепа като цяло за спорта. На нас ни трябват здрави граждани, здрави деца, за да има икономика тази страна.”

От Министерството на образованието и науката обясняват, че през 2024 година е започнала програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавни и общински училища с бюджет от 240 милиона лева за 3 години - до 2027-ма. Новите училищни салони били 22, а стартиралите проекти, по които се изпълняват дейности - общо 130. Изградени са и 142 спортни площадки, а по още 234 се работи в момента. В 189 училища у нас обаче все още няма закрити помещения за спорт, сочат данните.

Според доцент Корнелия Найденова, която участва в изработването на учебните програми, материалната база не е най-големият проблем: „Всички искаме да работим в идеалните условия на залата, в която сме. Ако всяко училище има подобна зала - би било прекрасно. В същото време си мисля, че преди 30 или 40 години не е имало по-добри условия, но е имало резултати. Ако искаме да работим, ние ще работим в условията, които имаме и ще съумеем да ги подобряваме.”

Не така обаче смятат преподавателите по физическо възпитание Мая Томанова от Софийската математическа гимназия и Красен Христов от училище „Христо Ботев” в Белоградчик. За тях условията за провеждането на часовете са от голямо значение. „Има колеги, които проявяват голяма креативност и любов към децата. На един учител му трябва какво му трябва – пространство, въздух и вече спорт за здраве. Не е съвсем така, има училища, както нашето – с един салон, прекалено много ученици, часове, в които сме по два или три класа, излизаме навън, дворът не винаги е подходящ, настилката не винаги е подходяща, асфалт – трудно, на първо място е безопасността на децата, което хем е трудно да им кажеш – дай всичко от себе си, раздай се, в същото време внимавайте да не паднете”, казва учителят от СМГ Мая Томанова.

В училището учи и световната шампионка по волейбол при младежите – Деница Ангелова, която взе и индивидуална награда за най-добър централен блокировач на Световното първенство през юли.

„Когато някой твърдо си е наумил, че няма желание да води какъвто и да е активен начин на живот – винаги има как да се измъкне. С тези 2 часа те не могат да го накарат да си промени решението, но имам и съученици, които просто си мечтаят да получат още 1 час физическо и да отидат на двора и да играят.”

Какви промени трябва да бъдат направени, за да могат децата да спортуват качествено и най-важното да бъдат физически активни? „В спорта има една пирамида и в основата ѝ стои масовият спорт и физическото възпитание, а на върха е високото спортно майсторство. Ние сега искаме да направим високо спортно майсторство без тази широка пирамида в основата и това е проблем, който ние трябва да решим. За съжаление, в повечето училища директорите не са ангажирани със спорт”, казва Красен Христов, който е учител по физическо възпитание в Белоградчик.

Според него „Имаше голямо нехайство в период от много години, което доведе до това, че редица поколения, които в момента са родители, от тях бяха изпуснати нещата и това нещо повлиява сега и на техните деца.”

А докато спортът в училище се превърне в цел и приоритет за здравните и образователни власти - родители, учители и треньори продължават да се борят за вниманието и интереса на децата. За да отклонят вниманието им от мрежата, от зависимостите, от агресията, от насилието. Да изпълнят мисия: спорт за децата.