Дефицит, събираемост на приходите или ръст на разходите: Какво да очакваме от Бюджет 2026

Има потенциал за много по-голяма събираемост на приходите заради размера на сивия сектор - 22-35%. Наблюдаваме обаче непреценени очаквания за сроковете, в които това да се случи. Това каза икономическият съветник на БСК доц. Щерьо Ножаров в ефира на "Здравей, България".

По думите му сроковете за нарастване на събираемостта не могат да бъдат кратки. "Настоящият бюджет влезе в сила през април, така че до края на годината е наистина екстремен срок. За следващата година очакваната събираемост отново ще се подобри. В последните 5 години тя расте средно с 5 млрд. - това е нормален потенциал. Този ръст обаче все повече ще се забавя. Нетните първични разходи могат да се увеличат само с 4,9% за 2026 г. - наполовина спрямо тази година. Това поставя под съмнение автоматичните механизми за индексиране на заплати. Трябва задължително да има буфер от 0,3% в бюджетния дефицит. Три пъти са нараснали разходите за персонал в последните 10 години. 1/3 от населението е с прекъснати здравноосигурителни права", обясни Ножаров.

Късен бюджет и труден дефицит от 3%: КНСБ настоява за ръст на доходите и по-високи данъци

От своя страна икономистът Георги Вулджев смята, че има голям проблем с бюджета. "Бяхме предупреждавани през всички години след 2021 г. - имаше изпреварващ ръст на текущите разходи при двуцифрен данъчен растеж. Въпреки това дефицитът е неконтролируем. Имаме големи проблеми със събираемостта, защото беше поставена твърде голяма цел. Събра се авансов дивидент от държавните предприятия - 900 млн., както и половин милиард от банките, но въпреки това дефицитът е напът да излезе извън границите. Догодина вече трябва да се спре с изпреварващия ръст на разходите - не може да бъде двуцифрен със сигурност. Става дума за заплати и издръжка на ведомствата", коментира Вулджев.  

На свой ред икономистът Владимир Сиркаров посочи, че процедурата за Бюджет 2026 трябваше вече да е започнала. "Да се надяваме, че ще се задейства, защото остава все по-малко време за дискусии и уточняване на детайлите. Аз бих искал да видя бюджет без дефицит, което е много трудно. Може да се случи, ако се ограничи ръстът на разходите и се направи по-качествена прогноза за приходите. Капитализирането на ББР и БЕХ даде своите ефекти, които бяха наречени счетоводни трикове - 5,5 млрд. общо. Това са държавни разходи. Издръжка, заплати, всички тези големи харчове, които бяха популистки, трябва да бъдат ограничени. При добър икономически растеж, разходите ще спаднат спрямо БВП", прогнозира Сиркаров. 

Бюджет 2026: Между розовите прогнози и структурната криза

Икономистите Михаил Кръстев и Преслав Райков предупредиха в ефира на „Твоят ден“, че България е на ръба на фискална и структурна безизходица, а политиците продължават да живеят „в счетоводна илюзия“.

„Все по-невъзможно е да си представим бюджет с дефицит под 3%. Аз искрено се надявам поне да бъде планиран така, но реалността е друга“, каза икономистът Преслав Райков.

Той припомни, че последните пет години България планира дефицитни бюджети, без това да доведе до реално изграждане на инфраструктура или устойчив растеж. „Нямаме война, няма пандемия, няма енергийна криза, няма инфлация. Няма нито една логична причина бюджетът да се планира на дефицит. И все пак го правим — от навик“, добави Райков.

Изпълнителният директор на Съюз за стопанска инициатива, Михаил Кръстев, беше категоричен, че темата за дефицита е само външна фасада на много по-дълбок проблем: „Българската фискална политика трябва да премине от абсурдния стадий на дефицитно ориентиране. Говорим само за проценти, а не за реално изпълнение. Плана за 2025 година не се изпълнява. Приходите изостават брутално“.

Кръстев подчерта, че последните три месеца на годината изискват събиране на над 12 милиарда лева приходи, за да се покрият заложените параметри. „Министерството на финансите отлично знаеше, че това няма как да се случи. Макрорамката беше розова и нереалистична. Ние заложихме растеж, който никога не дойде“, заяви икономистът.

„В следващите два месеца ще започне счетоводно еквилибристично движение – прехвърляне на капиталови програми, изкуствени маневри за затваряне на дефицита“, предупреди Райков.

Кръстев даде конкретни примери: „Затова беше схемата с ББР, която капитализирахме с 4 милиарда чрез дълг. Затова беше и предварителното внасяне на данъци от банките, и еднократната вноска от БНБ от половин милиард. Всичко това е козметика, не решение“.

Кръстев посочи, че държавната инвестиционна политика е парализирана: „Капиталовата програма – това е инвестиционната програма на държавата – е изостанала до степен, която вече се усеща от всеки българин. Инфраструктура, публични реформи, подкрепа за бизнес средата – нищо от това не се случва“.

Той добави, че голяма част от разходите са пренасочени към „краткосрочни социални мерки и купуване на политическо време“, вместо към устойчиви инвестиции.

На въпрос дали решението може да бъде увеличаване на данъците, Михаил Кръстев отговори категорично: „Не, това не решава нищо. Дори вдигане на ДДС с два процентни пункта не може да запълни дефицита. Просто защото дупката е структурна, не счетоводна. Приходите растат, но планът е фалшив“.

Райков допълни: „Всеки може да напише 50 милиарда приходи в бюджета, но парите просто ги няма. Това е документ върху хартия, не икономическа реалност“.

„Не вярвам, че влизането в еврозоната ще ни дисциплинира. Ръцете на политиците и сега не са вързани. От 18 милиарда планиран дълг вече сме изтеглили 16“, коментира Кръстев.

Той предупреди, че проблемът не е в еврото, а в българския парламент, който променя бюджета „по политически натиск, а не по икономическа логика“. „Министерският съвет внася проект, но след това 240 души го пренаписват изцяло. И после никой не носи отговорност“, каза още икономистът.

„В редица сектори вече сме в морален риск – дадохме пари, които не можем да спрем. COVID мерките станаха постоянни, временните решения се превърнаха в хронична зависимост,“ каза Райков.

Той сравни поведението на държавата с „пристрастяване към дълга“: „Оперирaме на дефицит и разчитаме на външно финансиране за временен комфорт. Това е като наркотик – кратко облекчение, но дългосрочно унищожение“.

Кръстев настоя, че бюджетът трябва да се мисли през ефективност, не през количество: „Не може заплатите в публичния сектор да се вдигат на калпак. Това е 500–700 хиляди души. Нека се повишават възнагражденията на тези, които генерират стойност, и да се съкращават хора, които не са нужни. Трябва анализ и реформи, не популизъм“.

Той призова и за радикална промяна в управлението на европейските фондове: „Не може отново да чакаме края на програмния период, за да започнем да харчим. Тези, които ръководят програмите, трябва да бъдат оценявани по резултати – да се награждават успешните, и да се сменят некадърните“.

Целия разговор гледайте във видеото.