Кое е по-добро за нас — лятното или зимното часово време?

Испанското правителство предложи Европейският съюз да прекрати практиката за смяна на часовото време от 2026 г. Темата отново стана актуална и у нас, тъй като на 25 срещу 26 октомври, в нощта срещу неделя, България ще върне стрелките с един час назад. В предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS Рая Ваташка обсъди въпроса с проф. Румен Драганов от Института за анализи и прогнози в туризма и комуникационния експерт Пепи Димитрова.

„В човешки план всяка промяна, към която трябва да се адаптираме, е стрес за организма“, коментира Пепи Димитрова. Според нея вече е време Европейският съюз да вземе окончателно решение за спиране на тази практика.

„Моето мнение е, че трябва да остане астрономическото, тоест зимното време, защото е по-близо до биологичния ритъм. Когато сме в лятното, слънцето изгрява късно, а децата трябва да стават по тъмно и да се придвижват в поледици и студ – това е напрежение и за тях, и за родителите“, посочи тя.

Астрономическата есен настъпи, кога местим стрелките с час назад

Димитрова допълни, че допълнителният час сутрин през зимата има значение за човека като биологично същество. „Вечерта всички сме изморени – няма значение в колко точно се стъмва. Но сутрин този час е решаващ за ритъма ни“, каза още тя.

По думите на експерта решението трябва да се вземе, изхождайки от здравето и физиологията на хората, а не само от икономически аргументи. „Преди да се занимаваме с икономика и социални въпроси, е добре да погледнем към себе си като към хора“, подчерта Димитрова.

Тя отбеляза и че промяната на времето се случва в ключови моменти за учениците – в разгара на първия и втория учебен срок – и това нарушава техния ритъм. „На децата им трябват две-три седмици да се адаптират, което влияе на концентрацията и настроението им“, обясни тя.

Проф. Румен Драганов също подкрепи идеята за прекратяване на смяната на времето, като подчерта, че решението за това в ЕС вече е взето.

„Още през 2018 г. Европейският съюз реши, че от 2026 г. ще остане едно време. Въпросът е кое да бъде – зимното или лятното“, обясни той.

По думите му за България би било естествено да остане зимното време (GMT +2), което съответства на нашата географска зона. „В момента сме на лятно време – GMT +3, заедно с Истанбул. Това е удобно от гледна точка на пътуванията и туризма, но в дългосрочен план най-логично е да се върнем към астрономическото време“, добави професорът.

Драганов беше категоричен, че няма реален икономически ефект от смяната на времето. „Причината за въвеждането ѝ някога беше спестяване на електроенергия. Но днес България е сред страните с най-скъпа енергия в Европа, което показва, че ефектът е нулев“, заяви той.

Пепи Димитрова цитира позицията на испанското правителство, според която смяната на часовото време вече е безсмислена в съвременния начин на живот. „Испанците казват ясно: няма доказателства, че това води до икономии. Живеем в консуматорско общество, което така или иначе използва огромни количества енергия. Един час повече или по-малко светлина няма значение“, обясни тя.

На въпрос дали по-дългият ден не е по-добър за туризма, проф. Драганов посочи, че туристите така или иначе се адаптират към местното време. „Имаме така наречените early birds – туристи, които стават рано, за да използват деня максимално. За обектите с високи летни температури е дори по-добре да се посещават сутрин, когато е по-хладно“, отбеляза той.

„Каквото и решение да се вземе, то няма да повлияе сериозно на туризма“, заключи Драганов.

Последвайте ни