Енергийната комисия в НС преодоля ветото на президента

Енергийната комисия в Народното събрание преодоля ветото на президента върху измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с управлението на активите на "Лукойл" в България - рафинерията в Бургас. Това се случи с 12 гласа “за” и 3 “против”.

Припомняме, че по-рано днес държавният глава Румен Радев наложи вето и обяви, че промените в закона водят до подкопаване на правовия ред в страната, противоречат на основни европейски правни норми и пораждат висок риск за публичните финанси. Той осъжда отмяната на административния и съдебния контрол върху актовете на длъжностните лица и върху договорите, сключвани от особения управител, като според него това "накърнява по недопустим начин конституционното право на защита". 

Въпреки призивите: Президентът наложи вето на промените в закона за „Лукойл”

Това предизвика веднага ответна реакция в парламента и беше свикано извънредно заседание на ресорната комисия. В нея участваха и представители на президентската институция. 

"Мотивите на президента Румен Радев да наложи вето върху Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, са много ясни и категорични – защита на интересите на България, гарантиране на държавността срещу всякакъв опит за злоупотреби и възможност да върнем дискусията за бъдещето на рафинерията в Народното събрание". Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова пред журналисти в Русе.

Какво гласят част от мотивите на държавния глава:

"В закона липсват каквито и да е други ограничения в правомощията на ОТУ: не е предвидено при наличието на какви предпоставки той ще може да извършва разпоредителни сделки с акции, с дялове от капитала или с имущество на предприятието, за чието управление отговаря, каква процедура ще следва, няма никакви ограничения относно лицата, с които ще договаря подобни разпоредителни сделки. Възлагането на особения управител на правомощия да извършва разпоредителни сделки с акции или дялове от капитала на предприятието, както и да се разпорежда или да отчуждава имущество на дружеството представлява непряко одържавяване на предприятието. Буди недоумение и обстоятелството, че на Министерския съвет се вменява правомощие да издава предварителни одобрения за извършването на разпоредителни сделки с имуществото на предприятия, които се управляват от особения управител.

От една страна, Министерският съвет няма конституционно правомощие, което да му позволява да се намесва пряко в осъществяването на разпоредителни сделки на предприятия, които са частна собственост. От друга страна, не е ясно защо одобрението ще се дава от Министерския съвет като колективен орган, а не от ресорния министър на икономиката и индустрията. Само този министър разполага с предметната компетентност да преценява извършването на разпоредителни сделки от гледна точка на тяхната целесъобразност, от гледна точка на тяхното съответствие с обичайната търговска практика или с правото. Министерският съвет не може да бъде използван за параван, зад който да се прикрива колективна безотговорност.  

Законопроектът е разгледан от водещата Комисия по енергетика в нейно извънредно заседание, което е проведено половин час след постъпване на законопроекта в Народното събрание и според видеозаписа на сайта на самото Народно събрание е продължило по-малко от половин минута.

На заседанието на водещата комисия са присъствали единствено представители на управляващата коалиция, а по законопроекта не е провеждано обществено обсъждане, липсва финансова обосновка, няма никакви експертни становища, нито становища на заинтересовани лица. 

Мотивите към законопроекта са съвсем кратки и повърхностни. Те не обясняват нито защо се налага приемането на такива ключови промени, нито какви конкретни цели преследва законодателят с тях. Законът ограничава конституционни права на гражданите и юридическите лица, а при липсата на мотиви на законодателя не може изобщо да се прецени дали тези ограничения се отнасят към преследването на легитимни цели и дали са пропорционални спрямо тях.

Налагането на санкции спрямо фирма – собственик на обекти от критичната инфраструктура на страната несъмнено изисква от правителството да предприеме бързи мерки, за да гарантира, че снабдяването на страната с нефт и нефтопродукти няма да пострада. Това обаче не може да служи за извинение Народното събрание да приема закони, с които се погазват Конституцията и законите на страната.

Последиците ще се изразяват както в подкопаване на върховенството на правото, така и в неразумно висок риск за публичните финанси, тъй като срещу държавата потенциално могат да бъдат предявени правни искове с претенции за значими парични обезщетения".