“Последният гларус” - историята на Иван и неговата битка за щастие

Да си гларус е нещо за цял живот. Това каза в предаването „На Фокус” режисьорът и съсценарист на филма “Последният гларус” Тонислав Христов. 

Документалният филм разказва за една позната история от соца - българските свалячи, които са се забавлявали с чужденки на морето. Но разглежда както позитивните, така и негативните моменти от тази лятна работа. 

“Запознах се с главния герой Иван по време на снимките на “Пощальонът” още през 2014 година. Той беше един от хората, които ме заинтригуваха, защото  в това малко село на границата с Турция, в което снимахме, той се появи изведнъж с някаква млада рускиня”, разказа Христов.

„Желанието на Гери“: За прехода от детството в дом за сираци към света на възрастните

“Заговорихме се и по-късно разбрах, че той работи като гларус. Посещават го украинки, рускини - специализирал се е в Източния блок. И така прекарва приятно време с тях”, обясни режисьорът.

Филмът представя историята на този мъж, който се е движил по това течение, когато е бил млад. В един момент той осъзнава, че отчаяно се нуждае от нормално семейство и от истинска любов. 

“Аз определям първата половина на филма като комедия, но втората - като драма. Отначало е много интересно, защото ние следим Иван във всичките му действия на плажа с украинки и рускини. Но по-късно разбрахме, че той има причини за всичко това. Той е бил зверски наранен в миналото”, разказа Тонислав Христов.

Режисьорът Тонислав Христов за документалния си филм „Последният гларус”

Христов сподели, че във филма са използвани оригинални кадри на истински гларуси от 70-те години в екшън. “Тогава е било много трудно да се запишат разговорите. Част от дамите, които са пред камера, са студентки от НАТФИЗ, но други са си истински туристки”. 

“Главният герой вече не е гларус. Той се ожени и вече е на възраст. През лятото работи в автомивка, а през зимата - като охрана на супермаркет”, разказа режисьорът.

Христов сподели, че от опита си в работата с различни гларуси, тази професия не е нещо, което си отива. “Да си гларус е нещо за цял живот”. 

Целия разговор гледайте във видеото.