Снимка: iStock
Левон Хампарцулян: Свободният пазар е растежът на икономиката
На дневен ред управляващите поставиха една „прашна” за българската икономика тема – определяне на таван на цените на стоки и услуги. Подобен е сценарият и със стойността на горивата. Икономистът Румен Гълъбинов и финансистът Левон Хампарцунян изказаха разнопосочни мнения по темата в ефира на предаването „Твоят ден”.
Според Румен Гълъбинов, идеите за регулиране на цените не са български прецедент и вече се прилагат в редица европейски държави. Той подчерта, че след COVID пандемията подобни инициативи са станали „модерни“ в Европа и са въведени в страни като Гърция, Испания и Португалия.
НСИ: Годишната инфлация в България през декември е 5%
Икономистът признава, че това е административна намеса в свободната пазарна икономика, но уточни, че „на доста места в Европа това вече работи“.
Гълъбинов обаче беше категоричен, че подобни мерки трябва да бъдат временни. „Това може да е допустимо за три до шест месеца, но не и да се превръща в дългосрочна практика“, заяви той. Според него прекомерното натрупване на социални инициативи рискува да натовари бизнеса и държавата.
По думите на Хампарцунян всяка държавна намеса в ценообразуването неизменно води до негативни последици. „Всеки опит държавата да реформира цени завършва плачевно“, заяви той и определи подобни мерки като „психотерапия за разтревожени граждани“.
Хампарцумян предупреди, че когато се налага таван на цените, производителите или влошават качеството, или стоките изчезват от пазара. Като пример той посочи пазара на лекарства в България, където цените са изкуствено подтискани до най-ниските в Европа. „Резултатът е липси, реекспорт и недостиг“, обясни финансистът.
Богомил Николов за закона "Антиспекула": Не съм оптимист, че може да помогне
Той подчерта, че в подобни ситуации качествените стоки остават достъпни само за по-богатите.
Според специалистите идеите за ценови тавани са част от предизборна надпревара, целяща да успокои общественото напрежение.
По отношение на инфлацията Гълъбинов изрази оптимизъм и подчерта, че не очаква тя да се повиши в следствие на въвеждане на еврото. Напротив – прогнозата му за следващата година е инфлация между 3 и 4%, като „големият ефект от поскъпването вече е изконсумиран миналото лято“.
Целия разговор вижте във видеото.
Редактор: Ралица АтанасоваПоследвайте ни