Ще решат ли сканиращите устройства проблемите на изборния процес

Обсъжданията около въвеждането на нови сканиращи устройства за гласуване продължават, като основният въпрос е не дали, а кога подобна промяна би могла да стане факт. Към момента надделява мнението, че въвеждането на скенери е невъзможно за предстоящия предсрочен вот и може да се обсъжда най-рано за избори след 2027 г. Това означава, че избирателите най-вероятно отново ще гласуват по досегашния, познат модел.

Предложението за въвеждане на скенери при хартиеното гласуване не решава основните проблеми на изборния процес и създава допълнителни рискове за честността и доверието в изборите. Около това мнение се обединиха проф. Ваня Нушева, експерт по изборни системи, и проф. Милена Стефанова, политолог и преподавател, в студиото на „Здравей, България“.

Продължава спорът за начина на гласуване

Според проф. Нушева скенерите не адресират ключови слабости на изборния процес, сред които контролираният вот и високият дял на недействителните бюлетини. По думите ѝ дори народните представители не са наясно с технологията, която предлагат.

Нушева подчерта, че новият модел изисква сериозни промени – преформатиране на бюлетините, адаптиране на машините, яснота за начина на сканиране и за електронната памет на устройствата. „Всички тези детайли не са ясни, а за подобна реорганизация е необходимо време, с което в момента не разполагаме“, коментира тя.

От своя страна проф. Милена Стефанова заяви, че начинът, по който политиците се опитват да наложат нова технология, е погрешен и допълнително подкопава доверието в изборния процес. По думите ѝ технологично не е възможно в толкова кратък срок да се въвежда нов модел на гласуване. „Това не бива да се допуска в никакъв случай, защото ще задълбочи съмненията в честността на изборите“, предупреди Стефанова. 

Томислав Дончев: МС трябва да осигури логистична подкрепа за вота, ЦИК е господар на изборния процес

Като по-разумен подход в настоящия момент проф. Нушева посочи необходимостта от фокус върху човешкия фактор – по-добро обучение на членовете на секционните избирателни комисии, недопускане на необучени или компрометирани лица и пълноценно използване на функционалностите на вече съществуващите машини. „Българското общество в момента е разделено на две – привърженици на хартиеното и на машинното гласуване. На този етап е разумно да се запазят и двата вида“, каза тя.

Темата за работата по Изборния кодекс продължиха юристът от Българския център по нестопанско право Захари Янков и изпълнителният директор на Института за развитие на публичната среда Ива Лазарова в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

Ива Лазарова подчерта, че предложените нововъведения са „много разнопосочни”. „От 100% връщане на машинното гласуване, каквото го имахме, през предложения за активна регистрация и намаляване на секциите в чужбина, до новите технологии за сканиране на хартиени бюлетини – всичко това може да доведе до сериозни проблеми, ако не бъде внедрено внимателно и навреме”, каза тя.

Специално за новата технология на сканиращите устройства Лазарова заяви, че „не е добра идея да се правят радикални промени буквално минути преди изборите”. Тя изрази опасения, че избирателните списъци, които трябва да бъдат подготвени от Националния статистически институт, може да съдържат имена на починали хора, което ще доведе до допълнителни неясноти.

Захари Янков разкритикува забавянето на законодателния процес и липсата на консултации. „В момента се разглеждат законопроекти, които започнаха като отделни предложения и бяха събрани механично. Това не е истинско обединение, а просто събиране на части от различни проекти, без реално обмисляне на тяхната ефективност”, коментира Янков.

Той припомни, че законопроектът трябваше да бъде разгледан още през януари миналата година, но поради забавяне и политическо противопоставяне беше отложен. „Това забавяне означава, че сме пропуснали подходящия момент за подготовка на Изборния кодекс, който трябва да е готов и приет много преди изборите”, добави Янков.

Той обясни още как Общественият съвет към Комисията за пряко участие на гражданите в парламента е опитал да организира процеса. „Ние предложихме три основни цели – да се организират събития за гражданско участие, да се разгледат всички законопроекти и да се промени правилникът на парламента, така че гражданите да имат възможност да участват в дебатите по изборните промени”, посочи Янков.

Повече гледайте във видеата