Снимка: iStock
Живеем по-дълго, но не живеем по-добре, казва д-р Диана Моландър
2026 година е обявена за Година на когнитивното здраве - време, в което се обръща специално внимание на начина, по който мислим, помним и регулираме емоциите си. В условията на свръхстимулация, информационно натоварване и бърнаут съвременният човек се нуждае от специална грижа за мозъка. Темата коментира в предаването „Социална мрежа“ по NOVA NEWS д-р Диана Моландър, лекар по функционална медицина.
„Когнитивното здраве е способността да съхраним паметта си, да можем да се самообслужваме и да запазим своята концентрация“, обясни д-р Моландър. Тя подчерта, че според статистиката хората днес живеят по-дълго, но не задължително по-добре. „Трябва да се грижим за мозъка си, защото без неговото здраве дълголетието се обезсмисля тотално“, допълни тя.
България е в топ 5 на страните с повишен риск от бърнаут
►Петте стълба на когнитивното здраве
Според специалиста грижата за ума почива върху пет основни стълба. Първият е метаболитното здраве, тъй като мозъкът е енергиен орган, който се влияе пряко от нивата на кръвната захар и излагането на тежки метали. Останалите ключови фактори са сънят, храненето, движението и социалните връзки. „Доказано е, че който живее сам, има по-малка продължителност на живота. Социалните контакти са жизненоважни“, посочи д-р Моландър.
Специалистът обърна специално внимание на микробиома. „Всяко нещо, което се случва в червата, не остава само там. Чрез блуждаещия нерв или през кръвния ток информацията достига до мозъка и влияе на менталното ни състояние“, обясни лекарят. Добрата новина е, че микробиомът е динамична среда и може да бъде променен чрез промяна в начина на живот.
►Признаци за „прегаряне“ на мозъка
Симптомите на когнитивен спад често се появяват 5, 10 или 15 години след като негативните процеси са започнали. „Първите признаци са загуба на концентрация и т.нар. „мозъчна мъгла“. Често това се дължи на постоянното боравене с технологии, бързата смяна на картини и кратките формати, които стимулират мозъка прекомерно“, обясни д-р Моландър.
►Превенция и рутина
За да се предпазим, лекарят съветва да се върнем към основите: повече време сред природата и слънчева светлина, вместо 8-10 часа под изкуствено осветление в офиса.
Относно децата, д-р Моландър подчерта нуждата от строга рутина. „В 20:00 часа всичко трябва да приключва - телевизия, телефони, компютри. Тялото има нужда от време, за да се подготви за сън и регенерация. Възрастните трябва да бъдат ролеви модел и да спазват същите правила, ако искат по-качествен и дълъг живот“, заключи тя.
Целия разговор гледайте във видеото.
Редактор: Мария БарабашкаПоследвайте ни