Какво е да работиш в сферата на доставките в Берлин

Когато поръчваме храна за вкъщи, може би даваме малко бакшиш на доставчика, но не се питаме колко заплата получава той и дали условията му на труд са добри?

Само за няколко години приходите от този тип дейност в Берлин и други европейски градове са се удвоили, което води до огромно търсене на работна ръка. Голяма част от тази работна сила идва от една част на света: Индия.

Данните сочат, че броят на индийските студенти в Германия се е удвоил само за пет години. Но след като пристигнат в страната, много от тях се сблъскват с по-високи разходи за живот в сравнение с родината си, което ги принуждава да работят.  И това често е при несигурни и дори експлоататорски условия в сектора на доставките на храна.

Рохит е член на работническия съвет на платформата за доставка на храна Lieferando – избран орган, който представлява интересите на работниците пред ръководството. Той също работи като доставчик.

„Очакванията днес се формират от социалните мрежи. Те гледат клипове и сторита за това колко хубав е животът тук, в Германия, колко добре е уредено всичко, как хората получават заплатите си навреме, как стандартът на живот е висок. В крайна сметка мечтите им се разбиват”, каза Рохит.

Високите разходи за частни университети създават проблем. Много студенти едва успяват да свързват двата края в Германия, камо ли да изпращат пари у дома. А германското правителство изисква от много мигранти извън ЕС да докажат финансова стабилност чрез откриване на т.нар. „блокирана сметка”.

Точно в такава ситуация попада 26-годишният Бхавя. Преди да дойде в Германия, той вече има магистърска степен и добре платена работа като финансов анализатор в Делхи. Но залят от реклами в Instagram и съобщения в WhatsApp от агенции, които рекламират университети в Германия, той се убеждава, че ще има още по-добро бъдеще, ако се насочи към кариера в областта на Data science в Германия.

„Някъде получават данните ти и започват да ти пращат реклами, съобщения и имейли. Ако искаш да печелиш повече, има страхотна възможност в Германия и ще имаш добър живот”, разказва Бхавя.

Но реалността, след като пристига в Берлин, е съвсем различна. Намирането на достъпно жилище е непосредствен проблем в град, който е в разгара на жилищна криза. Високите наеми, често за тесни апартаменти, споделяни с други млади индийци и при съмнителни условия, го принуждават спешно да си търси работа. Когато не успява да намери по специалността си, други студенти му предлагат доставка на храна.

„Колко ще ми плащат? Жълти стотинки. По-малко от жълти стотинки. Ако работиш 12 часа и имаш късмет, ще вземеш 80 или максимум 90 евро на ден”, разказва  Бхавя

За да започне работа в доставките, приятели му дават WhatsApp номер. Те не знаят кой стои зад него, както и той самият. Но контактът с посредник води до първата му работа – доставчик. Бързо обаче става ясно, че това няма да е нормално трудово правоотношение.

„Получаваш и заплахи. Ако не работиш, ако не си на линия, ти казват: „Добре, просто ще те махнем. Ще останеш без работа”, споделя Бхавя.

Притесненията относно този тип заетост нарастват. Много доставчици изобщо нямат договори, или са наети чрез подизпълнители, които предлагат някакви договори, но при лоши условия на труд. Все пак има известна надежда за промяна. Тази година се очаква да влезе в сила нова директива на ЕС, чиято цел е да подобри условията за работещите в платформената икономика.