Каква е разликата между фишинг, смишинг и вишинг атаките

С напредъка на технологиите измамниците стават все по-технологично подготвени и се опитват да изпреварват тенденциите за предпазване от измами. Това, което обикновено им дава възможност да бъдат една крачка напред, е фактът, че се възползват от доверчивостта на масовия потребител. Това заяви в студиото на „Пресечна точка” Мартин Бакърджиев, директор „Управление на риска“ в технологична компания за плащания.

„Ние разполагаме със системи, с които да предпазим както разплащанията, така и системите, в които функционираме, но накрая винаги се стига до човешкия фактор. Човекът обикновено бива принуден да действа бързо, което не му оставя възможност да се замисли и да предприеме правилните действия, които да защитят данните му”, посочи той.

ГДБОП разкри схема за киберизмами чрез SMS-и и съобщения в чат приложения от името на институции

Специалистът обясни и каква е разликата между фишинг, смишинг и вишинг атаките, като посочи, че напоследък се наблюдава ръст. По думите му, фишингът е конвенционална атака, която съществува още от създаването на интернет. При смишинга атаките не се извършват чрез имейл, а чрез SMS-и. „Получавайки такъв тип съобщения, трябва много внимателно да се вгледаме в инструкциите, които ни се дават. Когато от нас се иска да натиснем линк и да предоставим личните си данни, трябва да се усъмним, защото никой не би трябвало да изисква подобна информация по този начин. Обикновено държавните институции вече разполагат с тези данни, както и банките, на които сме клиенти, а тези, на които не сме клиенти, биха ги поискали по друг канал”, предупреди той.

„Вишингът също представлява изискване на информация, но чрез телефонно обаждане. Роботизираният глас, който чуваме отсреща, често е генериран от изкуствен интелект. Обажданията обикновено целят да изискат информация от нас, като често ни се предлага някаква оферта. Основната им цел е да вдигнем телефона, защото за изкуствения интелект това означава, че номерът е активен”, поясни експертът.

„Социалното инженерство ни кара сами да предоставим данните си – и то не само картовите. Лошо е да загубим данните от банковата си карта, но още по-лошо е да загубим личните си данни. От картата могат да бъдат изтеглени средства, ограничени до наличността, а самата карта може да бъде преиздадена. Но веднъж получат ли телефонния ни номер, имейла, паролата, имената или адреса ни, тогава вече бихме били уязвими за последващи измами”, посочи Бакърджиев.

Как да се предпазим от фишинг измамите

„Забелязваме тенденция учениците да се превръщат в уязвима група за подобен тип измами, тъй като прекарват изключително много време онлайн”, каза още той.

Целия разговор гледайте във видеото.