Снимка: Стопкадър
Откога българинът разчита толкова на късмета, кармата и асцендента си?
Случвало си е да чакате знак от съдбата? Точната дата? Да се вглеждате в табели или в дори в телефона си всеки път, когато видите повтарящи се цифри? Хвърляте сол, въртите се три пъти, скубете косата си, когато видите убито животно, или не оставяте чанта си на пода, за да имате пари. Сигурно е възможно да продължим с изреждането на стотици такива „забранени” неща до безкрай. Но има ли всъщност истина и логика във всичко това и откога българинът разчита толкова на късмета, кармата и асцендента си? В търсене на отговорите Иван Кънчев и операторът Петър Симеонов тръгват по следите на знаците и символите – на 06.06.2026 година в „Темата на NOVA”.
Дори да казваме, че не вярваме в магии и сме модерни и трезво мислещи, изследванията всъщност показват, че българите сме традиционно суеверни. Суеверията обаче често се оказват в основата на конспиративното или на пораженческото мислене, категорични са експертите. Мислене, според което ние нямаме влияние върху света наоколо, освен ако не разпознаем правилните символи и не спазваме специфични ритуали.
Доц. д-р Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика към БАН от години проучва вярванията на българина. „Числата и датите, честно казано в моята изследователска работа, обикаляйки из цяла България и Балканите, включително, изследвайки традиционна култура, познавайки стари записи и архиви, не съм срещала подобни вярвания. Моето мнение е, че това са едни нови символики, нови суеверия, нови начини хората да припознават през тази симетрия на числата някакво значение”, обяснява доц. Тончева.
Така че, ако младоженци са избрали например днешната дата – 6.6.2026 за своята сватба, не защото е събота, а защото тези числа имат специална символика за тях, то със сигурност само преди 50 години нямаше да се притесняват за това.
От векове обаче по нашите земи има различни обичаи, които са свързани с опитите да се предрича бъдещето. Според изследователката: „Има сведения за гадаене, врачувания, но то гадаенето на бъдещето в такива преходни периоди, когато започва нов период, както е по Гергьовден или Коледа или пък както е сега слънцестоене, защото то отваря една нова врата чак до зимата, има гадаене. Напяват се китки, напяват се пръстени и момите, се опитват да си познаят за какъв момък ще се оженят. Защото това е най-важното. Фолклорът казва- един път се раждаш, един път се жениш, един път умираш”.
Историците и етнографите са категорични, че за българина точните дати и сборът от числата назад в историята не са били от особено значение. По нашите земи обаче важен ориентир още от древността е било слънцестоенето. „Най-дългият ден означава най-дълга светла част и се вярва, че слънцето в този ден има огромна сила. Например, трябва да се посрещне изгревът на слънцето, вярва се, че в този ден се къпе слънцето в извори, реки, езера. Затова е добре и ние да се изкъпем. В този ден се явява огън, например, където има имане, а имането какво е – злато. Златото, слънцето, огъня, което пък е сваленото слънце на земята”, разказва още доц. Тончева. И припомня историята, която се е предавала през вековете за силата на билките: „Когато Господ създал човека от кал и го оставил да изсъхне, минал дяволът и за да направи пакост, го надупчил целия, а след това Господ откъсва треви и започва да натъпква тези дупки и всъщност това е едно фолклорно вярване, че билките и тези треви, които той е хванал, помагат на човека за различните негови части”.
Обратно към модерното днес – екипът на NOVA се среща с Мина Славчева. Тя е астролог, който се занимава с карти Таро и с натални карти. „Хората на окултното, езотериката имаме изключително голям прозорец за възприятие за всеки един човек, стига този човек да е намерил своя духовен път, за неговото духовно развитие”, обяснява Славчева. И разказва, че не използва картите, за да гадае, а за да зададе въпросите, които човекът сам се страхува да зададе, за да могат да излязат отговорите, от които той се нуждае. Според нея, повечето хора отиват на врачки, за да намерят своеобразно оправдание за начина, по който живеят своя живот.
Александра Петрова е клиничен психолог. В практиката си често се налага да помага на хора, чиито решения са станали изцяло зависими именно от предсказанията. „Отивайки на такова място работи предимно емоционалният мозък. Което значи, че ние сме много податливи на манипулации, на калибриране, тоест някой друг да ни вложи идея, емоция, информация, в която ние да вярваме. Ще изходя от практиката ми – имала съм хора, които са ми казвали: „….казаха ми, че трябва да си оставя децата, защото ще е по-добре за мен”. Това действително се случва. Насреща няма логичен отговор защо, просто това ще ми нареди бъдещето”, разказва Петрова. Обяснението е, че хората, които стигат дотам, са тръгнали, за да потърсят помощ, яснота или контрол над живота си. Откъде всъщност идват и накъде ни водят знаците, мистичните символи и суеверията? Гледайте във видеото!
Последвайте ни