22 септември: Дипломатическата битка, довела България до Независимост

Обявяването на Независимостта на България е логичният завършек на дългите усилия за възстановяване на българската държавност и утвърждаването на страната като пълноправен субект на международните отношения. Това заяви в Обедния информационен блок по NOVA NEWS историкът доц. Тодор Чобанов.

По думите му значението на 22 септември често остава в сянката на събитията, свързани с Освобождението и Съединението, тъй като зад обявяването на Независимостта не стои военна битка. „Това, без съмнение, е огромен дипломатически успех. Понякога е изтласкан в общественото съзнание поради факта, че няма война, няма героични подвизи, няма битки. Но всъщност има една много успешна, продължителна дипломатическа битка“, посочи той. 

Пътят към българската Независимост: Историята зад 22 септември

И припомни, че в годините след Съединението България се стреми да излезе от международната изолация. Важна стъпка в тази посока е признаването на Фердинанд от Русия за български владетел. Според историка това става след продължителни неофициални разговори и редица дипломатически усилия.

Следващата голяма цел е прекратяването на васалната зависимост от Османската империя. Чобанов подчерта, че тази зависимост не е била само формална, а е имала конкретни икономически и политически измерения. „България страда ежедневно от така наречения режим на капитулациите. Това е една система, която е наложена от европейските държави на Османската империя за безмитен внос, основно на индустриални стоки, който всъщност потиска българското производство“, обясни той.

118 години независима България! Чествания в цялата страна (ВИДЕО)

По думите му началото на XX век е период на сериозен икономически подем за България, но съществуващите ограничения възпрепятстват развитието на българската индустрия. Наред с икономическите последствия стои и политическият въпрос – България не може напълно самостоятелно да защитава интересите си на международната сцена.

В навечерието на Независимостта българската дипломация следи внимателно международната обстановка и търси подходящия момент за действие. Важна роля изиграва Младотурската революция от 1908 г., която допълнително отслабва Османската империя. „Можем да кажем, че има една перфектна координация между княза и правителството на Малинов, като се подбира възможно най-благоприятният момент“, каза Чобанов.

Той припомни и дипломатическите контакти на Фердинанд с Австро-Унгария, както и събитията около написването на Манифеста за обявяване на Независимостта във влака по пътя към Велико Търново. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд прочита Манифеста в старата българска столица и България официално обявява своята независимост.

118 години по-късно: Манифестът за Независимостта отново звучи във Велико Търново

Историкът обърна внимание и на факта, че обявяването на Независимостта и международното ѝ признаване са две различни събития. След 22 септември започва нова дипломатическа битка, която продължава месеци. „Това много малко се споменава – че всъщност актът на обявяването не е актът на признаването. Почва финалната фаза на дипломатическите усилия и трябва да бъдат склонени, освен Австро-Унгария, и останалите Велики сили да признаят българската независимост“, отбеляза Чобанов.

Според него практическите последици от Независимостта постепенно се усещат и от обикновените хора. Наред с националната гордост се създават условия за по-голяма икономическа самостоятелност и развитие. „Това е един от най-силните периоди на развитието на нашата страна след Освобождението, може би най-силният в икономически план“, каза историкът.

За Чобанов Независимостта трябва да се разглежда не само като историческо постижение, но и като отговорност.  

Целия разговор гледайте във видеото. 

ВСИЧКО ЗА ЧЕСТВАНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА ЧЕТЕТЕ ТУК