118 години по-късно: Манифестът за Независимостта отново звучи във Велико Търново

На 22 септември 1908 година във Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста, с който България обявява своята независимост. Днес, 118 години по-късно, историческият текст отново ще прозвучи на същото място - пред църквата „Св. 40 мъченици“. Хиляди гости се очакват днес във Велико Търново по повод Деня на независимостта на България. Сред най-посещаваните места в старопрестолната столица отново ще бъдат крепостта "Царевец" и музейните обекти, които ще предложат на посетителите възможност да се докоснат до историята на града и страната.

Празничната атмосфера се усеща както от крепостните стени на Царевец, така и в експозициите, които разказват за миналото на Търново и ролята му в българската държавност. Крепостта "Царевец" ще бъде отворена за посетители до 15:00 часа, като входът ще бъде свободен.

Освен честванията и официалните прояви, важна част от празничния ден са и военните ритуали - освещаването на знамената, военните почести и церемониите, които се изпълняват всяка година. „Когато през 1908 г., на 22 септември, княз Фердинанд стъпва в Търново и обявява независимостта, той не стъпва на гола почва. Тук всяка педя, всеки сантиметър земя е изпълнен с историзъм, символизъм и символи“. Това обясни в „Здравей, България” офицерът от запаса полковник Евгени Пенчев от Национален военен университет "Васил Левски".

Пътят към българската Независимост: Историята зад 22 септември

По думите му във Велико Търново са преплетени символите на духовността, държавността и воинската доблест. „Когато той стъпва тук, първо отива в „Св. 40 мъченици“ – символа на духа. Там прочита за първи път манифеста пред колоната на Йоан Асен II, която разказва за победата над Теодор Комнин“, разказа Пенчев.

Църквата „Св. 40 мъченици“ има важно място и в по-новата военна история на града. След Освобождението тя се превръща в гарнизонна църква на полковете, разположени във Велико Търново. „Всяка година на празника на Търново, на 22 март, там се освещават знамената, поръсват се и се благославят - така, както е направено хиляда години преди това, по времето на битката при Ахелой“, допълни той. 

И днес знамената отново ще бъдат осветени като част от празничните ритуали. Според Пенчев това е начин съвременните чествания да продължат традиция, чиито корени са дълбоко в българската история. Особено място в празничната програма има и Царевец, където манифестът за обявяване на Независимостта е прочетен за втори път.

България празнува Деня на Независимостта

„Това е вторият символ на държавността“, посочи Пенчев, като обърна внимание и на пирамидата, издигната на Царевец. По думите му тя напомня за символа на снопа пръчки, свързван с хан Кубрат. „Това е символ на духа. Там, на високото, е храмът „Възнесение Господне“. Царевец е столицата на Второто българско царство - Търновград“, каза още той.

Празничните прояви във Велико Търново включват и трето прочитане на манифеста - вечерта. Така символиката на честванията се свързва с три основни елемента – духовността, държавността и воинските добродетели. Според полковник Пенчев включването на военните ритуали в програмата не е случайно.

„Когато Организационният комитет успява да извоюва 22 септември да стане официален празник, ритуалите са обвързани със съществуващите устави. Говоря за чисто военен аспект. А военните устави също са приемствени от старите воински порядки. Така че нищо случайно не се е случило“, обясни той.

Обявяването на Независимостта трябва да се разглежда като естествен етап от развитието на българската държава след Освобождението. Само три десетилетия след 1878 г. страната вече е постигнала значителен политически, икономически и културен напредък. Това обясни в „Здравей, България” историкът проф. Пламен Павлов.

Според него обаче България на практика започва да води все по-самостоятелна политика много преди юридическото обявяване на Независимостта. „Аз не мога да допусна, че Стефан Стамболов би могъл да бъде наречен зависим, или Константин Стоилов“, каза професорът. 

Той подчертава и ролята на политическия и културния елит на младата българска държава, който според него е на „изключително високо равнище“ само две поколения след Освобождението. „За тези 30 години - от 1879 до 1908 г. - ние бележим забележителен ръст, който днес ни изглежда някакси фантастичен и невъзможен“, коментира той. 

Този напредък се вижда и от погледа на чуждите наблюдатели, които посещават България в началото на XX век. „Не балканска държава в Европа, а европейска държава на Балканите“, обобщи историкът начина, по който страната започва да бъде възприемана. Именно стремежът към пълноправно място сред европейските държави според него е сред важните предпоставки за обявяването на Независимостта. „Това, разбира се, поражда и необходимостта вече да бъдем юридически напълно равноправни с останалите европейски народи“, каза той.

Проф. Павлов припомни и обстоятелствата около създаването на манифеста. Текстът е написан от министър-председателя Александър Малинов на гара "Две могили". В него е използвана и мисъл, свързвана с Васил Левски.

Обявяването на Независимостта се случва на фона на сложна международна обстановка. България трябва да бъде готова да защити решението си, включително с военна сила. Според историка страната разполага с добре подготвена и въоръжена армия и реагира достойно на заплахите от Османската империя. „Когато сме заплашени от Османската империя с агресия, ние отговаряме абсолютно достойно“, заяви проф. Павлов. Той обаче отбелязва, че непосредствена война е избегната, а дипломатическите действия имат съществено значение за това.

Пътят на България от Освобождението през Съединението до Независимостта проф. Павлов определя като последователен процес. „Първо се освобождаваме, после се съединяваме, след това ставаме независими. Това са стъпки, които са извършени като един процес“, каза той.

По думите му този процес не е бил лесен, но постиженията на българската държава за сравнително краткия период са значими. „Забележителното е, че само за три десетилетия нацията, с всички възможни грешки, успява да стигне до едно положение, да бъдем равноправни с останалия свят“, обобщи проф. Пламен Павлов.

Повече по темта гледайте във видеата.