Историческият прочит на 22 септември: Защо Денят на независимостта остава една от най-чистите български каузи?

България отбелязва 118 години от обявяването на Независимостта. Какво означава събитието за страната ни и как трябва да бъде прочетено повече от век по-късно - по темата в студиото на „Твоят ден“  говори историкът и преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д-р Петко Петков.

По думите му е необходимо обществото да има по-широк и задълбочен разговор за начина, по който възприемаме ключовите дати от българската история.

България празнува: Чествания в цялата страна за Деня на Независимостта (ВИДЕО+СНИМКИ)

„От повече от 30 години предлагам публична дискусия, свързана с паметните дати и това коя дата да бъде национален празник. Политиците отказват такава, тъй като статуквото използва историята за политическа употреба“, заяви проф. Петков.

Според него един от големите проблеми е опитът историята да бъде представяна чрез един-единствен разказ. Историкът подчертава, че събитията трябва да бъдат разглеждани в тяхната цялост и в контекста на различните фактори, които са ги определяли.

„Опитът показва, че един учебник означава един прочит, а историята е многофакторна - затова това няма как да стане с един текст и преглед над фактите“, посочи той.

Проф. Петков обърна внимание и на начина, по който през годините са се променяли официалните празници и отношението към тях. По думите му възстановяването на някои исторически дати като значими за обществото е резултат от усилията на много хора.

„Благодарение на усилията на много хора се възстановиха тези празници. Много хора са забравили, че 3 март не беше официален празник до 1988 г. Трябва да се научим, че всяка част от историята е наука и нашите обяснения за сходни факти трябва да се уважават“, коментира историкът.

По отношение на 22 септември проф. Петков посочи, че през последните години се е наложила представа, която според него не отговаря напълно на историческата действителност. „Последните години се създаде една невярна представа, че България става абсолютно независима“, каза той.

Историкът припомни, че още в Търновската конституция са заложени принципи, свързани с независимото водене на външната политика, а Съединението от 1885 г. според него също показва стремежа на българската държава да отстоява собствените си решения.

„Факт е, че в Учредителното събрание се приема Конституция, която утвърждава една независима външна политика и Съединението е пример“, обясни проф. Петков.

В същото време той подчерта, че обявяването на Независимостта не означава, че България престава да бъде зависима от международната политическа обстановка.

„В историята напред ние продължаваме да сме зависими не само от Русия, а от всички велики сили. България е взела заеми и това също е тежест и започва да се подготвя за война. Само 2-3 години след събитието има негативни последици от прекаленото самочувствие“, посочи историкът.

Според него именно подобен контекст е важен, когато се прави исторически прочит на 22 септември - не само като символен акт, но и като събитие с конкретни политически, икономически и международни последствия.

В заключение проф. д-р Петко Петков отправи послание за повече диалог и уважение към различните гледни точки при обсъждането на историята.

„Трябва да се опитваме да сме солидарни и разбиращи се, да не спорим постоянно, да не сме едноцветни, но разумни професионалисти и българи“, заяви той.

Целия разговор гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ЧЕСТВАНИЯТА ЗА ДЕНЯ НА НЕЗАВИСИМОСТТА ЧЕТЕТЕ ТУК