МВнР: Твърденията, че спирането на военната помощ за Украйна ще доведе до изолация, са политически угодни, но не са истина

Твърденията, че позицията ни спрямо Украйна ще доведе до криза или изолация са политически угодни, но не рефлектират на настоящата ситуация на диалог. Това каза министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова.

Тя потвърди, че руският посланик Елеонора Митрофанова е поискала среща с представител на МВнР и я е получила вчера - разговаряла е с директор на дирекция. Поставени са двустранни въпроси без политическа ангажираност. „Няма скандал, а абсолютно нормални дипломатически отношения. Фактите са, че България води единна политика в търсене на решения за излизане от конфликта между Киев и Москва. Ние все още сме в списъка с неприятелски страни на Русия”, отбеляза Петрова.

Митрофанова: Новото българско правителство засега само на думи подобрява отношенията с Русия

Според нея цялото правителство има единна позиция по темата с предоставянето на въоръжение за Украйна. „Търсенето на разнобой е политически удобно, но няма нищо общо с реалността. Всички искаме да се използват механизмите за постигане на примирие. България ще заема позиция, от която трезво да анализира ситуацията. Решението за спиране на безвъзмездната военна помощ е базирано на капацитета ни и това, което можем да дадем”, посочи тя.

По нейните думи външният министър на Украйна е благодарил на България за предоставената до момента помощ и е призовал страната ни да продължи да защитава позицията за прекратяване на военните действия. 

Припомняме, че на 10 юни премиерът Румен Радев обяви, че повече въоръжение от складовете на Българската армия на Киев безвъзмездно не може да бъде дадено. Продажбата на оръжие обаче остава възможна. А днес военният министър Димитър Стоянов разкри, че откакто той е на поста, не са получавани заявки от Украйна за предоставяне на въоръжение.

Външният министър: Единственият път на Северна Македония към ЕС минава през изпълнение на поетите ангажименти

„България очаква Република Северна Македония да приложи вече постигнатите договорености по европейския ѝ път, а не да търси начини за тяхното предоговаряне“, заяви външният министър.

„Знаете, че темата за Северна Македония и преговорния процес не ми е далечна, защото се занимавах с нея преди четири години. Тъжно е да се види, че четири години по-късно едно споразумение, което беше постигнато на ниво всички европейски страни, включително с решение на властите в Скопие, не може да бъде намерена политическа воля да бъде прилагано“, каза министърът.

По думите ѝ въпросът вече не е какви са условията пред Скопие, а дали политическото ръководство на страната е готово да се възползва от настоящия момент, в който Европейският съюз демонстрира готовност за разширяване.

„Трябва да се види, че посоката, в която Европейският съюз се развива, е в това да се намери прозорец на разширяване и как те могат да използват този прозорец“, посочи тя.

Министърът беше категорична, че опитите за промяна или предефиниране на вече постигнатите договорености са непродуктивни.

„Търсенето на всякакъв друг тип механизми, с които да се ерозира или предефинира споразумението, е непродуктивно. Това постоянно се показва от всички европейски лидери - че единственият път напред за тях е чрез прилагането на договореностите, постигнати на европейско ниво“, заяви тя.

Външният министър подчерта, че България е дала ясни гаранции за своята позиция и не поставя нови условия извън вече договорените.

„От наша страна сме показали цялата готовност да дадем предвидимост и ясни критерии за това, което се очаква да бъде направено. Трябва само да има готовност от другата страна да се премине към прилагането, а не към опити за избягването му“, каза тя.

Повод за коментар стана и изявление на президента на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, свързано с използването на български език. Министърът отбеляза, че не вижда проблем в комуникацията със своите колеги от Скопие.

„Аз лично никога не съм се срещала с нея. В моите разговори с външния министър на Северна Македония говоря на български език и се разбираме чудесно“, коментира тя.

В отговор на твърденията от северномакедонска страна, че не са сигурни дали България няма да постави допълнителни изисквания след евентуални конституционни промени, министърът посочи, че позицията на София е пределно ясна.

„Има решение на Народното събрание от 2025 година, че България иска единствено да се прилага европейският консенсус от 2022 година. Не знам какъв по-голям и по-силен сигнал може да бъде даден, че това е единственото, което искаме“, заяви тя.

По думите ѝ фокусът трябва да бъде насочен към създаването на необходимата политическа среда в Република Северна Македония за изпълнение на поетите ангажименти.