На 21 години основа собствена държава в Европа: Личният разказ на президента на Вердис

На едва 21 години Даниел Джаксън прави нещо, което за повечето хора звучи като сюжет от политически роман - застава начело на държава, която все още се бори за своето място на световната карта. Между Хърватия и Сърбия, върху малка и спорна територия край Дунав, се ражда Вердис - проект, който за едни е дръзка утопия, за други - политически експеримент, а за своите граждани - мечта за ново начало. Докато мнозина на неговата възраст тепърва търсят посоката си, Джаксън води дипломатически разговори, изгражда държавни институции, търси международно признание и защитава идеята, че дори в XXI век все още има място за смели мечти. Срещаме се с един млад лидер, който отказва да приеме думата „невъзможно“ и вярва, че понякога най-големите промени започват от най-малките точки на картата.

Г-н Джаксън, каква е основната мотивация зад създаването на Свободната република Вердис днес? Политическа, социална или по-скоро експериментална?

Бих казал, че е съчетание от много различни фактори, но определено има силен политически елемент. Основната ни цел е Вердис да бъде неутрална държава. Това означава, че в бъдеще бихме могли да служим като посредник между различни държави и страни в конфликти. Неутралитетът ни позволява също така да се превърнем в център за хуманитарни организации и инициативи.

Както споменах и в предишното ни интервю, Вердис има силна традиция и култура на хуманитарна дейност. Много от хората, които участват в проекта, споделят именно тези ценности – желание за помощ, сътрудничество и мирно решаване на конфликти.

Защо избрахте именно територията Pocket Three на границата между Хърватия и Сърбия за място на бъдещата държава?

Причината е проста – това беше една от последните незаети територии в света. Както е известно, поради спора между Хърватия и Сърбия относно границата по река Дунав съществуват няколко малки територии, които остават извън претенциите и на двете държави.

Най-голямата от тях, известна като Горня Сига, вече беше заета от проекта Либерланд. Затова Вердис избра следващата по големина свободна територия. Разбира се, ние сме много малка държава. Територията ни е само малко по-голяма от тази на Ватикана, но тя е достатъчна за целите, които сме си поставили.

Наясно сме, че никога няма да бъдем напълно самодостатъчни. С развитието на населението ни ще разчитаме все повече на сътрудничество със съседните държави. Според нас това може да бъде взаимноизгоден процес както за Вердис, така и за нашите съседи.

Какъв е настоящият правен статут на територията, зa която Вердис претендира, и как това влияе върху вашите претенции за независимост?

Тази територия остана незаета, именно защото нито Хърватия, нито Сърбия желаеха да я включат официално в своята държава. Хърватия настояваше, че земята принадлежи на Сърбия, а Сърбия твърдеше обратното – че тя е част от Хърватия.

Причината е свързана с различните тълкувания на границата по река Дунав. Хърватия продължава да следва старото течение на реката, съществувало преди корекциите, извършени по времето на Австро-Унгария през XIX век. Сърбия, от своя страна, приема съвременната средна линия на Дунав.

Тъй като двете държави спорят основно за много по-големи територии от другата страна на реката, тази малка територия остава извън претенциите и на двете страни. Именно това създаде възможност за обявяването на Вердис. Според нашето тълкуване на международното право най-старият активен претендент върху една територия има законно основание за претенцията си. В случая това е Вердис.

Има ли разлика между гражданството на Вердис и гражданството на международно признатите държави?

От наша гледна точка няма такава разлика. Разбира се, на практика съществува един важен фактор – международното признаване. В момента Вердис все още няма дипломатически отношения с повечето държави по света и това естествено влияе върху международния статут на нашите документи. Въпреки това активно работим за промяна на тази ситуация.

Само през последните месеци няколко пъти посетихме централата на Организацията на обединените нации по покана на чуждестранни представители и неправителствени организации. Продължаваме да развиваме международни контакти и вярваме, че с времето ще постигнем по-широко признаване.

Що се отнася до нашите граждани, ние считаме, че носим същите отговорности към тях, каквито носи всяка международно призната държава към собствените си граждани.

Обмисляли ли сте вариант Вердис да съществува като автономна територия към друга държава – подобно на Каталуния в Испания, например?

Не. Независимостта е основна ценност за Вердис и не смятам, че нашите граждани биха подкрепили подобна идея. Това не означава, че не искаме добри отношения със съседите си. Напротив. Тъй като сме малка държава, ние отлично разбираме необходимостта от сътрудничество. Бихме искали да изградим отношения, подобни на тези между Монако и Франция.

Мечтата ни е да постигнем серия от взаимноизгодни споразумения с Хърватия или със Сърбия, които да бъдат полезни и за двете страни.

Какви институции вече сте изградили във Вердис? Съществуват ли правителствени структури, паспорти и административна система?

Да, към момента всички основни държавни институции на Вердис функционират. Разполагаме с Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи и останалите необходими административни структури.

Министерството на вътрешните работи отговаря за издаването на национални лични карти и паспорти на гражданите на Вердис. Тази система вече работи.

Министерството на външните работи управлява дипломатическите и представителните мисии на Вердис в чужбина. В държавите, които все още не ни признават официално, работим чрез представителни офиси. В момента се намирам именно в представителния офис на Вердис в Нови Сад, Сърбия.

Нашите институции изпълняват същите функции, които изпълняват институциите на всяка друга държава, макар че все още работим в условията на своеобразно изгнание и ограничен достъп до собствената ни територия.

Ако аз реша днес да стана гражданин на Вердис, възможно ли е това? Какви са необходимите стъпки?

Да, възможно е. Съществуват няколко различни начина човек да получи гражданство на Вердис. Един от тях е чрез инвестиции. Освен това даваме предимство на хора, които имат връзка с региона – например жители на Войводина в Сърбия или Славония в Хърватия. За тях процедурата може да бъде ускорена.

Също така предоставяме гражданство на хора, които активно участват в развитието на общността. Ако някой е доброволец в нашите офиси, участва в инициативите ни или подкрепя каузата на Вердис в продължение на дълъг период, той също може да бъде поканен да кандидатства. За хората, които живеят далеч и не могат да участват физически в нашите дейности, създадохме програма за електронно резидентство. Тя представлява своеобразен път към гражданството. След единадесет месеца като електронен резидент човек получава право да кандидатства за гражданство на Вердис. Разбира се, това не означава автоматично одобрение.

Кандидатите трябва да преминат през проверка за съдимост, да предоставят необходимите документи за самоличност, актове за раждане и друга информация. Имаме и тест за гражданство.

Когато някой стане гражданин на Вердис, за нас е важно да знаем максимално много за него и да сме сигурни, че е човек с добра репутация и реална самоличност.

На Балканите винаги се интересуваме най-напред от финансите. Как функционира икономически Вердис? Как се финансират държавните структури?

Финансите на Вердис се управляват от нашето Министерство на финансите. Разполагаме с няколко различни източника на приходи. Сред тях са програмата за електронно резидентство, инвестициите, даренията и различни обществени кампании. Имаше дори криптовалутна инициатива, организирана от наши поддръжници. Макар че тя не беше официално създадена от Вердис, криптообщността успя да събере около 70 000 евро, които впоследствие бяха предоставени за развитието на проекта.

За да гарантираме пълна законност и прозрачност, използваме регистрирани компании във Великобритания и Сърбия, които управляват активите на Вердис. Работим с професионални счетоводители и се стремим всяка операция да бъде извършвана напълно законно.

Много хора не осъзнават колко скъпо е да управляваш държава, дори когато тя все още няма пълен контрол върху територията си. Имаме постоянни разходи за администрация, поддръжка на офиси, издаване на документи, възнаграждения за служители и външни изпълнители, както и за международни пътувания.

Опитите за изграждане на дипломатически отношения по света изискват постоянна активност и това, естествено, има своята цена. За щастие, общността около Вердис ни подкрепя и успяваме да поддържаме проекта стабилен.

Може ли една голяма сила да промени съдбата на Вердис? Например, ако държава като САЩ или Китай признае страната ви?

Теоретично да, но на практика ситуацията е по-сложна. Държави като Китай или САЩ поддържат много добри отношения и сериозни икономически връзки с Хърватия. Поради тази причина е малко вероятно да рискуват тези отношения, за да признаят Вердис на този етап.

Според мен първите държави, които биха могли да предприемат подобна стъпка, са страни, които нямат толкова тесни връзки с Хърватия. Това могат да бъдат държави в Западна Африка или Южна Америка.

Лично аз вярвам, че признаването на Вердис ще се случи по-скоро като ефект на доминото. Когато политическата блокада бъде премахната и ситуацията се нормализира, вероятно ще последва верижна реакция и редица държави ще започнат да изграждат отношения с нас. Ние никога не сме търсили конфликт с Хърватия.

През последните месеци бяхме особено активни. Посетихме централата на Организацията на обединените нации по покана на международни организации и чуждестранни представители. Проведохме срещи и в консулството на Хаити. Освен това през следващите месеци ни предстои участие в хуманитарна мисия в Кот д'Ивоар, която също може да отвори нови възможности за международно сътрудничество. Опитваме се да изграждаме отношения навсякъде, където е възможно, независимо от трудностите и политическия натиск, който все още съществува.

Имали ли сте още по-революционни идеи за Вердис – например собствен език, армия или разширяване на територията?

Разбира се, обсъждали сме различни идеи през годините. Що се отнася до езика, ние не смятаме, че е необходимо да създаваме изкуствен национален език. Напълно удовлетворени сме от използването на езиците на нашите съседи. В момента английският, хърватският и сръбският са официални езици на Вердис. Последните два - защото голяма част от гражданите ни са етнически хървати и сърби. Английският служи като общ език за международната ни общност и се използва като средство за комуникация между хора от различни държави. Не смятаме, че националната идентичност задължително изисква отделен език.

Вердис се намира в регион, който исторически е преживял множество конфликти и в който все още съществуват различни националистически движения. Ние искрено се надяваме да поддържаме добри отношения със съседите си, но сме реалисти и знаем, че винаги могат да възникнат отделни инциденти или проблеми. Поради тази причина планираме да създадем жандармерия – нещо като полувоенизирана служба за сигурност, която да отговаря за охраната на границите и вътрешния ред.

Не говорим за класическа армия в голям мащаб. По-скоро си представяме модел, подобен на този на Монако – малки сили за сигурност, които изпълняват полицейски и церемониални функции. За сериозна външна отбрана бихме предпочели да разчитаме на бъдещи споразумения със съседни държави.

Кое е най-интересното нещо за Вердис, което светът все още не знае? Нещо, свързано с културата, традициите или идентичността на държавата?

Една от най-интересните особености е, че почти всички хора в правителството ни принадлежат към поколението Z. Повечето са между 21 и 30 години.

Разбира се, много от нас все още трупат опит, но всички сме силно мотивирани да развием Вердис и да го превърнем в реално функционираща държава. По някакъв начин сме пример за това как през XXI век може да се изгражда държава по напълно нов модел – използвайки технологии, международни общности и идеи, които не бяха възможни в миналото.

Имаме и едно любопитно национално ястие. То е създадено от хората, които извършваха първите проучвания на територията на Вердис преди началото на постоянните заселвания. Представлява комбинация от сръбски и хърватски салами, картофи и различни подправки. Нарича се „Вердифлет“. Запазихме го като национално ястие, защото е част от ранната история на проекта и напомня за трудните първи години.

Кои международни закони или споразумения са най-важни за претенциите на Вердис към тази територия?

Най-важният принцип е този за terra nullius – термин, който означава „ничия земя“. Това е концепция в международното право, която се прилага, когато дадена територия няма признат суверенен собственик. Разбира се, исторически този термин често е бил използван от колониалните сили и затова днес се разглежда много внимателно. Но случаят с Вердис е различен.

Ние твърдим, че територията е останала извън претенциите както на Хърватия, така и на Сърбия и поради това е могла да бъде законно заета и организирана като нова държава.

Съществуват ли други микронации, които смятате за сходни с Вердис?

Да. Най-близкият пример безспорно е Либерланд. Той се намира само на около двадесет километра северно от нас и поддържаме добри отношения. Наскоро дори получихме покана за тяхна годишнина и присъствахме като официална делегация. Разбира се, между нас има сериозни различия.

Либерланд има много по-либертарианска и анархокапиталистическа философия. Вердис, от своя страна, вярва в по-традиционни държавни институции и структури. Въпреки това ги уважаваме и ги смятаме за добри съседи.

Каква е позицията на Вердис по отношение на световните конфликти – например войната в Украйна или напрежението в Близкия изток?

Политиката на Вердис е абсолютен неутралитет. Разбира се, всеки човек има свои лични възгледи и аз не правя изключение. Но когато говорим от името на държавата, позицията е ясна – не заемаме страна. Това се отнася както за конфликта между Русия и Украйна, така и за всички останали международни спорове. Причината е проста.  Нашата цел е да можем да предоставяме хуманитарна помощ и да поддържаме диалог с всички страни в даден конфликт.

Има ли обстоятелство, което би могло да ви накара да се откажете от тази кауза? Например друга голяма мечта, политическа кариера или висок пост в международна организация?

Не. Няма такъв сценарий. Ние сме ангажирани с Вердис за дълго време и сме доказали това многократно. Когато през 2023 година селището ни беше унищожено, ние не прекратихме проекта. Продължихме да го поддържаме със собствени средства и усилия, дори в периодите, когато почти никой не говореше за нас.

По-късно, през 2025 година, интересът към Вердис рязко нарасна и проектът получи сериозно медийно внимание, но ние бяхме тук и преди това. Ако някога по някаква причина не мога да изпълнявам длъжността президент, друг човек от правителството ще поеме тази отговорност. Вердис вече не е просто идея.

Доколкото знам, все още нямате деца. Ако един ден имате, как бихте им обяснили кой е техният баща? Не сте просто гражданин – вие сте човекът, който е основал държава.

Засега съм твърде зает, за да мисля за деца. Но когато това се случи, бих искал те да имат възможно най-нормален живот. Разбира се, като мои деца те автоматично биха имали право на гражданство на Вердис, както и децата на останалите граждани.

Но бих искал сами да изберат своя път. Не да живеят под тежестта на моите решения или очаквания. А истината е, че дори аз понякога все още се изненадвам колко далеч стигна Вердис.

Какво се промени най-много във Вердис през последните месеци? Кой е най-големият ви напредък от последното ни интервю досега?

Най-голямата промяна е международната видимост. През последните месеци получихме огромно медийно внимание по целия свят. Това помогна както за популяризирането на Вердис, така и за увеличаване на международния натиск за премахване на блокадата върху територията ни.

Успяхме да открием офиси във Великобритания и в Сърбия. Подготвяме откриването на още един в Европейския съюз. Възстановихме хуманитарните си мисии. Посетихме Организацията на обединените нации. Разширихме контактите си с дипломати, политици и международни организации. Освен това привлякохме нови инвеститори, които помагат на Вердис да продължи развитието си.

По време на всички тези предизвикателства случвало ли се е да се чувствате в опасност? Изпитвали ли сте страх за живота си?

Не бих казал. Разбира се, понякога получаваме неприятни съобщения или дори заплахи, най-често от крайни националистически групи. Но никога не е било нещо сериозно. В същото време получаваме огромна подкрепа от хора по целия свят и това напълно компенсира подобни инциденти.

В момента живея основно в Нови Сад, където наскоро получих сръбско разрешение за пребиваване. Винаги съм се чувствал сигурен там. Дори ме разпознават на обществени места. Спомням си случай на летището в Белград. Един служител погледна британския ми паспорт и каза: „А, ти си президентът на Вердис“.

Как реагираха вашите близки, когато за първи път чуха за тази идея? И как гледат на нея днес?

В началото вероятно са били по-скоро объркани и любопитни. Трудно ми е да си спомня напълно, защото идеята се появи още през 2019 година. Когато започнахме реалните действия през 2023 година и се сблъскахме с проблемите около територията, мисля, че доста от близките ми се притесняваха.

Днес обаче реакцията е съвсем различна. Семейството ми живее в Австралия и понякога вижда новини за Вердис по телевизията. Разказват за това на приятелите си и се гордеят с постигнатото. Честно казано, понякога и аз самият все още се изненадвам колко далеч стигна този проект.

Ако се върнете към детството си – какво мечтаеше малкият Даниел? Как се промениха мечтите ви през годините?

Трудно е да дам еднозначен отговор, защото винаги съм имал много интереси. Още от ранна възраст се интересувах от политика и особено от Балканите. Преди това обаче имах и съвсем различни идеи. Понякога исках да работя на кораби. Друг път се интересувах от медии, водене на предавания и създаване на съдържание.

Но Вердис винаги беше проектът, който ме привличаше най-силно. Това беше мечтата, към която непрекъснато се връщах. И днес съм благодарен, че получих възможността да я следвам.

Следите ли политическите процеси в България? Наскоро избрахме ново редовно правителство. Планирате ли да изградите отношения с нашата страна?

Разбира се. България се намира сравнително близо до нас и винаги сме проявявали интерес към отношенията със страните от региона. Бихме искали да изградим добри отношения както с българската държава, така и с българския народ и премиера г-н Радев.

Като неутрална държава ние се стремим към добри отношения с всички. Затова бихме приветствали всякакъв бъдещ диалог и сътрудничество с България.

За финал нека се върнем към нещо много важно – откъде идва името Вердис?

Името няма нищо общо с мен лично. То произлиза от латинската дума за зелено. Причината е, че първоначално проектът беше силно свързан с идеите за опазване на околната среда и екологично съзнание. По-късно започнахме да развиваме и хуманитарната страна на инициативата, но тези ценности останаха част от нашата идентичност.

Никога не съм искал да свързвам държавата със собственото си име. Колкото и да съм неин основател, мечтата ми е един ден просто да бъда обикновен гражданин на Вердис.

Каква е най-голямата ви мечта?

Всъщност са две. Първата е премахването на блокадата и възможността свободно да развиваме нашата територия. Ако това не се случи толкова бързо, бих искал да започнем официални дипломатически отношения с нови държави.  Тези две цели са най-важни за нас в момента. Ако ги постигнем, ще мога да кажа, че годината е била истински успешна.

Автор: Цветина Петкова