Пътната инфраструктура у нас - некачествена или остаряла?

Серия от тежки катастрофи беляза последните дни. В началото на август, когато трафикът към морето се увеличава критично, инцидентите по основните пътни артерии рязко нарастват.

Инфраструктурата е един от елементите на безопасността на движението по пътищата, шофьорите и автомобилите са друг, каза в ефира на NOVA NEWS доц. Христо Грозданов от Института по транспортна инфраструктура.

„Трудно е да се генерализира кое какъв принос има, но ако се погледнем Швеция като пример (държавата с най-ниски нива на пътен травматизъм), те са направили оценка, че около 60-65% от ефекта за намаляване на произшествията е в следствие на подобряване на транспортната инфраструктура, респективно на пътя и  мантинелите”, обясни той. По думите му пътят е съществена част от безопасността на движението и „няма как да имаме лоши пътища и да очакваме шофьорите да са съвършени“.

Пътни специалисти настояват за експертен съвет, който да се заеме с мащабна реформа срещу пътния травматизъм

В България изключително бавно минават строителните процедури като планиране, проектиране и като цяло твърде бавно се случва самото строителство. 15-20 години може да отнеме завършването на една магистрала и трябва да се мине през 200-210  различни административни процедури, посочи доц. Грозданов. По думите му в България пътищата се строят по стари проекти, които са правени по стари нормативни уредби, които не съответстват на съвременния автомобилен парк.

„Например наредбата за мантинелите, въпреки че е от 2024 г., тя репликира европейски стандарти от 2009-2010 г. Тоест по същество нашата наредба е на 15 години”, обясни експертът. По думите автомобилната индустрия изпреварва много, това, което правим по пътищата, автомобилите и камионите стават по-тежки и съответно мантинелите не могат да поемат тази по-голяма тежест.

„Мантинелите у нас са изпълнени съгласно закона, не им липсва нищо, направени са качествено. Просто не отговарят на съвременния автопарк. Когато правим наредби, трябва да мислим за следващите 15 години. Защото идват електрическите автомобили, а те са по-тежки заради батериите. В една от скандинавските държави намаляват броя на пътниците в градския транспорт, когато автобусите са електрически, за да намалят теглото върху инфраструктурата. В България това не се прави. Настилките ни не издържат”, категоричен беше доц. Грозданов. По думите му като правим наредби не трябва да гледаме какво е правила Германия преди 15 години, а какво прави за следващите 15.

Целия разговор чуйте във видеото.