Балотажът под лупа: Кои избиратели донесоха победата на Йотова и кой подкрепи Гюров

Възрастта, образованието и населеното място очертават основните различия между избирателите на двамата кандидати. Данните показват и как се преразпределя подкрепата от първия тур на президентските избори и парламентарния вот през април.

Илияна Йотова получава подкрепата на над 70% от гласувалите за Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов на първия тур на президентските избори, докато Андрей Гюров привлича значителна част от избирателите на ГЕРБ-СДС и ДПС от парламентарния вот през април. Това показват данните от екзитпола на социологическата агенция „Тренд“ за балотажа на президентските избори.

Демографският профил на избирателите - кой избра Йотова и кой подкрепи Гюров?

Проучването очертава съществени различия в профила на избирателите на двамата кандидати. Гюров има по-силни позиции сред младите хора и в София, докато Йотова получава по-голяма подкрепа сред по-възрастните и в населените места извън столицата. Различия се наблюдават и според образованието, социалната група и предишните политически предпочитания.

Как се преразпределят гласовете от първия тур?

Сред участвалите в балотажа избиратели, подкрепили Костадин Костадинов и Петър Волгин на първия тур, 72,8% избират Илияна Йотова и Кирил Вълчев. За Андрей Гюров и Георги Кандев гласуват 16,4%, а 10,8% отбелязват „Не подкрепям никого“. При тълкуването на тези данни трябва да се отчете, че на втория тур са участвали малко повече от половината от избирателите на Костадинов от предходната седмица.

Подобна е картината и при гласувалите за Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева. От тях 71,3% подкрепят Йотова, 17,8% избират Гюров, а 10,9% не подкрепят нито един от двамата.

При избирателите на Радостин Василев и Красимир Манов предимството е за Гюров, който получава 45,6% от гласовете им. Йотова привлича 38,9%, а 15,6% избират опцията „Не подкрепям никого“.

От подкрепилите Иван Христанов и Стоянка Черкезова на първия тур 65,6% гласуват за Гюров, 28,1% - за Йотова, а 6,2% не подкрепят никого.

Данните показват и висока степен на запазване на подкрепата за двамата финалисти. От гласувалите за Йотова и Вълчев на първия тур 98,3% отново ги подкрепят, 1,1% избират Гюров и Кандев, а 0,6% - „Не подкрепям никого“. При избирателите на Гюров и Кандев 95,4% остават зад тях, 4,1% преминават към Йотова, а 0,4% не подкрепят никого.

Сред участвалите в балотажа, които не са гласували на първия тур, подкрепата е почти равномерно разпределена - 47,5% за Йотова и 47,8% за Гюров, докато 4,7% избират „Не подкрепям никого“.

Откъде дойде подкрепата за Йотова и Гюров – как гласуваха симпатизантите на партиите

Как са гласували избирателите на партиите от парламентарния вот през април?

Екзитполът показва съществени разлики и според партийния избор на гласувалите на парламентарните избори през април 2026 г.

От избирателите на ГЕРБ-СДС, които са участвали в президентския балотаж, 76,9% подкрепят Андрей Гюров. За Илияна Йотова гласуват 19,3%, а 3,8% не подкрепят никого.

При гласувалите за ДПС Гюров също има предимство - 67,6% срещу 25,9% за Йотова. Други 6,5% избират „Не подкрепям никого“.

Сред избирателите на ПП-ДБ подкрепата за Гюров достига 88,2%, докато Йотова получава 11,3%, а 0,5% не подкрепят никого.

Обратна е тенденцията сред гласувалите за „Прогресивна България“. От тях 87,2% подкрепят Йотова, 10,8% - Гюров, а 2% не подкрепят никого.

Йотова има значително предимство и сред избирателите на БСП - Обединена левица, като получава 89% от гласовете им срещу 9,5% за Гюров и 1,5% за „Не подкрепям никого“.

Сред гласувалите за „Възраждане“ 69,4% подкрепят Йотова, 20% - Гюров, а 10,6% не подкрепят никого. При „Величие“ съотношението е 68,1% за Йотова, 20,4% за Гюров и 11,5% за „Не подкрепям никого“.

При МЕЧ предимството е за Гюров с 49% срещу 37,5% за Йотова и 13,5% за „Не подкрепям никого“. Сред избирателите на „Сияние“ той получава 55,8%, Йотова - 34,9%, а 9,3% не подкрепят никого.

При обработени 100% от протоколите: Йотова и Вълчев печелят изборите

Избирателите на АПС се разделят поравно между двамата кандидати - по 47,2%, докато 5,7% не подкрепят никого. Сред подкрепилите „Има такъв народ“ Йотова получава 66,7%, Гюров - 29,6%, а 3,7% избират „Не подкрепям никого“.

Сред хората, които през април са гласували за друга партия или коалиция, 50% подкрепят Гюров, 44% - Йотова, а 6% не подкрепят никого.

От гласувалите с „Не подкрепям никого“ на парламентарните избори 35% избират Йотова, 33% - Гюров, а 32% отново не подкрепят никого. Сред негласувалите през април, но участвали на балотажа, 46,3% подкрепят Гюров, 44,4% - Йотова, а 9,3% не подкрепят никого.

Как изглежда партийният профил на двата електората?

Разгледани от друга перспектива, данните показват кои партийни групи формират подкрепата за всеки от двамата кандидати. Сред всички избиратели на Йотова 57% са гласували за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април, 8,8% - за „Възраждане“, а 7,3% - за БСП - Обединена левица. Други 4% са подкрепили ГЕРБ-СДС, 4,2% - ПП-ДБ, 3,1% - „Величие“ и 2% - ДПС.

При Гюров най-голям е делът на гласувалите за ПП-ДБ - 41,2%. Следват избирателите на ГЕРБ-СДС с 19,8%, „Прогресивна България“ с 8,9% и ДПС с 6,4%. Гласувалите за „Възраждане“ формират 3,2% от неговия електорат, за МЕЧ - 2,6%, а за БСП - Обединена левица - 1%.

Така данните очертават различни политически конфигурации зад двамата кандидати. При Йотова се наблюдава по-силна концентрация на избиратели, подкрепили „Прогресивна България“, докато при Гюров подкрепата е по-разнородна и включва значителни групи от електоратите на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.

Младите избиратели предпочитат Гюров, по-възрастните - Йотова

Възрастта остава една от най-отчетливите разделителни линии между двамата кандидати.

Сред избирателите на възраст от 18 до 29 години Андрей Гюров получава 53,4%, докато Илияна Йотова събира 38,9%. Други 7,7% не подкрепят никого. Гюров има предимство и при хората между 30 и 39 години - 49,8% срещу 43,4% за Йотова и 6,9% за „Не подкрепям никого“. При избирателите над 40 години съотношението се обръща. В групата от 40 до 49 години Йотова получава 53,4%, Гюров - 40,4%, а 6,2% не подкрепят никого. Сред хората от 50 до 59 години резултатите са съответно 53,4%, 41% и 5,5%.

Преднината на Йотова става още по-голяма при най-възрастните. Сред хората между 60 и 69 години тя получава 60,8% срещу 35,9% за Гюров и 3,3% за „Не подкрепям никого“. При избирателите над 70 години подкрепата за нея достига 61,9%, за Гюров - 36,3%, а 1,8% не подкрепят никого.

Различията се виждат и в структурата на двата електората. Хората над 60 години представляват общо 35,4% от гласувалите за Йотова и 25,8% от подкрепилите Гюров.

Обратно, избирателите под 40 години формират 34,6% от електората на Гюров срещу 22,5% при Йотова.

ВОТЪТ ПО ОБЛАСТИ: Как се разпределиха гласовете от балотажа в страната

София подкрепя Гюров, малките градове дават най-голямо предимство на Йотова

Разпределението на гласовете според населеното място показва отчетлив контраст между столицата и останалата част от страната. В София Андрей Гюров получава 59,3% от гласовете срещу 37,4% за Илияна Йотова. Други 3,3% не подкрепят никого.

В областните центрове Йотова води с 54,6% срещу 40,5% за Гюров, докато 4,8% не подкрепят никого. Най-голямото ѝ предимство е в малките градове, където подкрепата за нея достига 61,8%, а за Гюров - 33,5%. Делът на „Не подкрепям никого“ е 4,7%.

В селата Йотова получава 55,1%, Гюров - 36,1%, а 8,8% от избирателите не подкрепят нито един от двамата. Погледнато през структурата на електоратите, 46,5% от всички гласували за Йотова живеят в областни центрове, 24,1% - в малки градове, 15,7% - в села и 13,7% - в столицата. При Гюров 43,3% от избирателите са жители на областни центрове, 27,4% - на София, 16,4% - на малки градове, а 12,9% - на села.

Така столицата остава основната територия на предимство за Гюров, докато Йотова има по-силни позиции във всички останали категории населени места.

Как влияе образованието?

Образованието също очертава различия, макар те да са по-слабо изразени в сравнение с възрастта и населеното място.

Сред избирателите с висше или полувисше образование Йотова получава 50,2%, а Гюров - 46%. Други 3,8% не подкрепят никого. При хората със средно образование преднината на Йотова е значително по-голяма - 56% срещу 37,2% за Гюров и 6,8% за „Не подкрепям никого“.

Сред избирателите с основно или по-ниско образование подкрепата е 50% за Йотова, 44,8% за Гюров и 5,2% за „Не подкрепям никого“. Въпреки че Йотова има предимство и сред високообразованите на балотажа, тази група заема по-голям дял в електората на нейния опонент.

Общо 58,1% от гласувалите за Гюров са с висше или полувисше образование, докато при Йотова този дял е 50,6%. Средното образование имат 39% от избирателите на Гюров и 46,8% от тези на Йотова. С основно или по-ниско образование са съответно 3% и 2,7%.

Как са гласували мъжете и жените?

Данните на „Тренд“ показват, че Йотова има предимство и сред двата пола. Сред мъжете тя получава 49,5%, а Гюров - 44,5%. Други 6% не подкрепят никого. При жените подкрепата за Йотова достига 55,9% срещу 39,8% за Гюров, докато 4,3% избират „Не подкрепям никого“.

Жените представляват 56,1% от електората на Йотова, а мъжете - 43,9%. При Гюров съотношението е почти равномерно - 50,2% жени и 49,8% мъже.

Пенсионерите подкрепят Йотова, учащите - Гюров

Различия се наблюдават и според социалната група на избирателите. Сред учащите Андрей Гюров има категорично предимство с 59,3% срещу 34,8% за Илияна Йотова. Други 5,9% не подкрепят никого.

При работещите Йотова получава 50,4%, Гюров - 44,2%, а 5,4% избират „Не подкрепям никого“.

Сред безработните и другите незаети подкрепата за Йотова е 51,2%, за Гюров - 37,2%, а 11,6% не подкрепят никого. Най-голямото предимство на Йотова е сред пенсионерите - 64,1% срещу 33,4% за Гюров и 2,5% за „Не подкрепям никого“. Пенсионерите съставляват 26,3% от всички избиратели на Йотова и 17,2% от тези на Гюров. Работещите формират съответно 65% и 71,4%, а учащите - 2,9% и 6,1%.

Безработните и другите незаети представляват 5,9% от електората на Йотова и 5,3% от този на Гюров.

Какво показва етническият профил на вота?

Сред избирателите, самоопределящи се като българи, Йотова получава 53,5%, а Гюров - 41,7%. Други 4,8% не подкрепят никого.

Сред самоопределящите се като турци подкрепата е 49,4% за Йотова, 41,3% за Гюров и 9,2% за „Не подкрепям никого“. При ромите Йотова получава 68%, Гюров - 24%, а 8% не подкрепят никого.

Сред избирателите от други етнически групи предимството е за Гюров - 68,4% срещу 25,6% за Йотова и 6% за „Не подкрепям никого“. В структурата на електората на Йотова 92,1% се самоопределят като българи, 5,4% - като турци, 1,4% - като роми и 1,2% - като представители на други етнически групи. При Гюров съответните дялове са 89,8%, 5,6%, 0,6% и 4%.

Кога избирателите са решили за кого да гласуват?

Повече от половината участвали в балотажа са направили избора си още преди началото на предизборната кампания.

Общо 52,3% заявяват, че предварително са знаели кого ще подкрепят. Други 18,6% са взели решение в хода на кампанията, а 18% - между първия и втория тур. В самия изборен ден са решили 8,4%, докато 2,7% не могат да преценят кога са направили своя избор. Сред избирателите на Йотова 54,6% са имали решение преди кампанията, 17,2% са го взели по време на нея, а 18,8% - между двата тура. Други 7,3% са решили в изборния ден, а 2,1% не могат да преценят.

При Гюров 52,8% от избирателите са взели решение преди началото на кампанията, 21,1% - в хода ѝ, 15,9% - между двата тура, а 8,2% - в самия изборен ден. Останалите 2% не могат да посочат кога са решили. Сред гласувалите с „Не подкрепям никого“ 23,9% са взели решение преди кампанията, 12,3% - по време на нея, 25,9% - между двата тура, а 22,2% - в изборния ден. Други 15,6% не могат да преценят.

Разпределението на гласовете според момента на вземане на решение също показва различия. Сред решилите преди кампанията Йотова получава 55,1%, а Гюров - 42,5%. При взелите решение в хода на кампанията съотношението е 48,8% за Йотова срещу 47,8% за Гюров.

От решилите между двата тура 55,3% подкрепят Йотова, 37,3% - Гюров, а 7,5% не подкрепят никого. Сред направилите избора си в изборния ден Йотова получава 45,5%, Гюров - 40,9%, а 13,6% избират „Не подкрепям никого“.

Как се е променила подкрепата между двата тура?

Сравнението на данните от двата тура показва, че основните социално-демографски различия се запазват, но в някои групи настъпват съществени размествания. Най-отчетлива е промяната сред високообразованите избиратели.

На първия тур Андрей Гюров е имал предимство в тази група с 39% срещу 31,7% за Илияна Йотова. На балотажа съотношението се обръща - Йотова получава 50,2%, а Гюров - 46%.

Промяна се наблюдава и в столицата. Макар Гюров да запазва убедителното си предимство в София, разликата между двамата кандидати намалява от 29,3 процентни пункта на първия тур до 21,9 пункта на втория.

Същевременно делът на софиянците сред всички гласували за Гюров намалява от 31,8% на 27,4%. Това означава, че на балотажа подкрепата за него е по-слабо концентрирана в столицата в сравнение с първия тур.

„Мяра“: Откъде дойдоха гласовете за Йотова и Гюров на балотажа

Нови подробности за поведението на избирателите на втория тур на президентските избори разкрива демографският и електорален анализ на социологическата агенция „Мяра“. Данните показват не само кои политически сили са допринесли за резултата на двамата кандидати, но и как се е променила избирателната активност между двата тура.

Близо 100 хиляди гласа за Илияна Йотова са дошли от избиратели, които на първия тур са подкрепили Костадин Костадинов. Това представлява приблизително една десета от цялата ѝ подкрепа. Още по-съществен принос обаче имат симпатизантите на „Прогресивна България“ (ПБ), които не са участвали в първото гласуване, но са се активизирали за балотажа.

Според анализа на „Мяра“ на първия тур са гласували около половин милион души, подкрепили ПБ на предходните парламентарни избори. На втория техният брой вече надхвърля 600 хиляди. Почти всички допълнително мобилизирани около 150 хиляди избиратели са предпочели Йотова.

Като цяло малко над 13% от гласовете за победителката идват от хора, които твърдят, че не са участвали на първия тур. Близо две трети от подкрепилите я заявяват, че са гласували за нея и при първото гласуване.

От „Мяра“ обаче уточняват, че тези данни трябва да се разглеждат с известна условност. При подобни изследвания част от избирателите са склонни да премълчават, че не са подкрепили предпочитания от тях кандидат на първия тур. Останалата част от вота за Йотова идва от различни политически групи.

При Андрей Гюров се наблюдава по-голяма приемственост между двата тура.** Близо три четвърти от гласувалите за него заявяват, че са го подкрепили и на първия тур, макар социолозите да допускат известно надценяване на този дял.

Около 17% от подкрепата за Гюров идва от избиратели, които са гласували едва на балотажа. Според агенцията новоактивизираните гласоподаватели като цяло са се разпределили приблизително поравно между двамата кандидати. Тъй като общият резултат на Гюров е по-нисък, тяхната тежест в неговия електорат е по-голяма.

Как гласуваха симпатизантите на партиите?

Един от най-интересните изводи от проучването е значителният принос на избирателите на ГЕРБ за резултата на Андрей Гюров. Близо 19% от всички гласове за него, или приблизително 150 хиляди, са дошли от хора, подкрепили ГЕРБ на последните парламентарни избори.

Други около 10% от вота му, или над 70 хиляди гласа, идват от бивши избиратели на „Прогресивна България“. Според анализа на „Мяра“ това вероятно е част от протестния вот, насочен към формацията на Румен Радев през април, който сега се е пренасочил към кандидата на ПП-ДБ.

Над 5% от подкрепата за Гюров идва от избиратели на ДПС, което се равнява на приблизително 50 хиляди гласа.

Социолозите отбелязват, че делът на симпатизантите на ПП-ДБ сред гласувалите за Гюров е по-нисък от дела на избирателите на ПБ сред подкрепилите Йотова. Според агенцията това показва, че Гюров е успял да привлече по-разнообразна политическа подкрепа извън традиционния електорат на издигналата го коалиция.

ГЕРБ и ДПС мобилизираха повече избиратели за втория тур

Анализът показва съществена промяна в активността на симпатизантите на две политически сили - ГЕРБ и ДПС. На първия тур са участвали приблизително 120 хиляди избиратели на ГЕРБ. На балотажа броят им вече достига около 200 хиляди, или над 11% от всички близо 1,9 млн. гласували. Това означава, че активността сред тази група се е увеличила значително.

Около три четвърти от тях са подкрепили Андрей Гюров, осигурявайки му приблизително 150 хиляди гласа. Подобна промяна се наблюдава и при ДПС. Докато на първия тур са гласували около 50 хиляди симпатизанти на партията, на втория техният брой се е удвоил. Променя се и предпочитанието им. Ако при първото гласуване по-голямата част от тях са подкрепили Илияна Йотова, на балотажа мнозинството е предпочело Андрей Гюров.

Същевременно избирателите на „Възраждане“, които до голяма степен съвпадат с подкрепилите Костадин Костадинов на първия тур, са осигурили около 130 хиляди гласа на балотажа. Това представлява приблизително две трети от гласовете в този сегмент при първото гласуване. Най-малко 100 хиляди от тях са отишли при Йотова. Значително участие се отчита и сред симпатизантите на МЕЧ и „Величие“, както и сред гласувалите за Радостин Василев и Ивелин Михайлов на първия тур.

Избирателите на „Величие“ преимуществено са подкрепили Йотова. Според „Мяра“ тя е била предпочетена и от по-голяма част от симпатизантите на Радостин Василев, въпреки призива на партийния лидер.

Социолозите отчитат и принос на избирателите на БСП за резултата на победителката.

Как гласуваха младите, жените и висшистите?

Демографската разбивка показва отчетливи различия в подкрепата за двамата кандидати според възрастта, пола, образованието и населеното място. При Илияна Йотова се откроява по-силна подкрепа сред жените, докато електоратът на Андрей Гюров е осезаемо по-млад и по-концентриран в столицата.

Според „Мяра“ Гюров има приблизително двойна преднина пред Йотова сред най-младите избиратели, както и сред гласувалите в София. При хората с висше образование обаче разликата между двамата е минимална. За Гюров са гласували 49,4% от висшистите, а за Йотова - 46,8%.

Интересна е и разбивката по етнически признак. Сред избирателите от турски произход подкрепата за двамата кандидати е разпределена приблизително поравно. При симпатизантите на ДПС обаче се наблюдава по-ясно предпочитание към Гюров.

Данните очертават два различни електорални профила. Йотова е получила значителна подкрепа от симпатизантите на „Прогресивна България“, „Възраждане“ и други политически формации, докато Гюров е привлякъл съществен брой гласове извън традиционната подкрепа за ПП-ДБ, включително сред избирателите на ГЕРБ и ДПС.

Според анализа на „Мяра“ именно различната мобилизация на партийните електорати и включването на нови гласоподаватели са сред основните фактори, определили разпределението на вота на втория тур.

ВСИЧКО ЗА ИЗБОРНИЯ ДЕН ЧЕТЕТЕ ТУК