Защо парижкият квартал "Сен Дени" е различен?

Стотици са хората, които продължават да идват пред „Батаклан” и да оставят свещи и цветя.
Въпросите са два – заловени ли са всички терористи и по какъв начин ще се промени животът на парижани, след като беше гласувано удължаване на извънредното положение във Франция. То може да бъде по-дълго от 12 дни, но само с решение на парламента.

Във Франция е и художника Иван Цонев. Тук го довеждат четката и платното. Но още когато отваря ателието си в сърцето на „Сен Дени” преди три години Иван Цонев разбира, че тук няма да му е лесно. Въпреки че е в столицата на изкуството - Париж.

„Много не се спират да гледат тук. Отначало им беше интересно, хвърлят по някой поглед. По-скоро предпочитат дюнер, кебап, предпочитат да си напълнят хладилника”, казва Иван Цонев – художник в „Сен Дени”.

Бързо разбира, че хората тук са различни. Повечето не са местни, а са дошли от различни краища на света. Различни религии, етноси и разбирания за живота се събират в едно.

„Българите са много малко, почти не познавам българи. Има много сърби, но мнозинството са мюсюлмани, африканци”, добявя той.

Въпреки че досега със съседите си живее спокойно – винаги има едно на ум.

„Досега нищо не ми се е случвало, досега всичко е било нормално, но живеем с някакъв страх, с някакво очакване. По света стават атентати с толкова много националности, с такова население, няма как да не стане нищо”, казва художникът.

Затова, когато в сряда се събужда от мощните гърмежи на експлозиите и шума на куршумите от съседната улица в „Сен Дени”, не е изненадан. Въпреки това животът за него тук вече е различен.

„Още от атентата на 7 януари, когато атакуваха „Шарли Ебдо” сякаш нещо се промени, сякаш станах по-внимателен. В метрото наблюдавам всички хора, всички жестове. Всички хора са така – станали са много наблюдателни”, разказва художникът.

Сигурност пред абсолютна свобода - така вече звучат приоритетите за художника от Габрово. Затова и не е притеснен от новите мерки, които извънредното положението във Франция ще донесе във всекидневието му. Знае, че ограниченията ще са повече. Но е готов да ги приеме. А засиленото полицейско присъствие вече е част от всекидневието му тук в Париж.

И все пак няма да позволи тероризмът да промени живота му. Защото четката и платното за него все още са по-силни оръжия от куршумите и гранатите. Поне тук, в Париж – в сърцето на изкуството.

Повече по темата гледайте във видеото.