Как реагират антимафиотите при случаи на държани в плен хора?

Опасността за заложниците е най-голяма в първите часове на кризата. Това твърди в книгата си за криминалното поведение бившият шеф на Института по психология на МВР - Бойко Ганчевски. Гардът на банката в Сливен беше ранен именно при нападението.

Съпротивата в начална фаза води до спонтанна реакция на насилника, твърди Ганчевски. Целта на похитителите е да респектират и контролират положението. Нужни са спокойни и обмислени действия, както от полицията, така и на похитените. Рисковете в противен случай са големи. Активната намеса отвън на тактическите групи би била погрешна в тази фаза. Времето е най-добрият съюзник на заложниците, смята психологът.

Първата ситуация се смята за шокова, защото терористът реагира първосигнално. След това той се адаптира към обстановката.

Последната фаза е фазата на изтощението и депресията. Изключителният стрес, в който са самите заложници, може да доведе до най-непредсказуеми резултати. Атипична реакция е смехът, друг феномен е създаването на емоционална зависимост между похитения и похитителя - така нареченият стокхолмски синдром. В ситуация на преговори с терористи - поведението на заложниците е един от решаващите фактори за крайния изход.