За да заработи обаче подобно съоръжение, ще трябва да купуваме два пъти повече природен газ...
Изграждането на парогазова централа на площадката в Белене би струвало между 6 и 8 пъти по-евтино от проекта за ядрената централа.
За да заработи обаче подобно съоръжение, ще трябва да купуваме два пъти повече природен газ. Оценката е на експерта по топлинна и ядрена енергетика доцент Димитър Попов.
В катедрата по топлинна и ядрена енергетика на Техническия университет доц. Димитър Попов ни обяснява как работи една парогазова централа.
„И в ядрената, и в термо, и парогазовата централа правят едно и също. Преобразяват топлоенергията в електрическа. Само източникът на топлоенергия е различен", каза той.
В ядрените централи се изгаря уран, а в парогазовите - газ. Ние ще удвоим използването на газ в страната. Ако имаме откъде да взимаме евтин газ, това е добре. Иначе ще получаваме увеличение на всеки шест месеца задно с цената на природния газ. На този етап няма друг голям източник на газ освен руските компании.
Парогазови централи строят предимно държави, които имат собствени източници на газ. Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е изчислил колко повече газ ще ни трябва: „4000 куб.м. повече газ ще ни трябва, което е добре за този който го внася".
При тези цени токът, който ще произвежда парогазовата централа в Белене би струвал около 260 лв. за мегават час. За сравнение, цената от АЕЦ-а в Козлодуй е 42 лв. или осем пъти по-малко. И ако животът на една ядрена централа е 60 години, то на парогазовата е 15.
Ако една ядрена централа се строи за 7-8 години, то парогазовата - за една година. Освен това парогазовите централи не крият екологични рискове.
Много по-добре е една такава централа да не се изгради в Белене, а да се изгради в София, например. Защото тогава топлината, която ще се отделя от нея, може да се използва за топлоенергия от „Топлофикация" София.
Освен централата в Белене, новият проект трябва да предвиди и свързване с газопреносната ни мрежа. Най-близката точка за връзка е Плевен. Или трябва да се построи газопровод с голям диаметър с дължина не по-малкa от 50 км.
Репортер: Мария Цънцарова
