За едни постигането на поставените искания минава участването на парламентарните избори, докато други категорично го отхвърлят...
На 17 март в София също се проведоха протести. Този път обаче участниците не успяха да се разберат помежду си, което доведе до разцепление в редиците на протестиращите.
За едни от тях пътят за постигането на поставените искания минава през създаването на партии, движения и участване в избори. За други – просто чрез постигане на по-добри социални права.
По традиция шествието срещу монополите имаше сборен пункт пред сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Няколко минути след като там се събраха петдесетина души, протестът тръгна в две посоки – единият лъч потегли към президентството, а другия – към Народния театър.
„Разединението не е в това, че някой не понася другия. Ние сме едно движение. Къде ще отиде народният глас – ако не отидем на избори?”, запита Ивайло Франц, който е един от учредителите на движение „Освобождение”.
По-голямата част от протестиращите обаче се дистанцира от идеята за участие на улицата във властта и се събра на разговор пред Народния театър.
„Големите партии, които имат ресурс, създават движения, с които да прикачат протестиращите към ревера си и да кажат, че са с тях” , коментира Янко Петров от „Да запалим монополите”.
Скоро обаче напрежението пред Народния театър също ескалира.
В същото време трети лъч потегли от Орлов мост. От там протестиращите също тръгнаха към президентството, а по пътя решиха да препречат движението.Техният протест достигна до Дондуков 2, но отделните лъчове така и не се събраха.
„Не е като миналите митинги – няма го вече народът. Не знам защо всички са разединени”, коментира очевидец.
Междувременно улицата роди още една партия – „Българската пролет”.
Освен в София и Варна, протестиращите бяха малобройни и в другите градове на страната, а исканията им разнопосочни.
Ще продължат ли протестите – гледайте във видеото.
