Отговорите на този въпрос жителите на китното село Торбалъжи потърси Надя Узунова

Вярват ли българите на политиците? Отговорите на този въпрос жителите на китното село Торбалъжи потърси Надя Узунова.


В Торбалъжи пролетта е изтекла по каменните покриви. Тази година няколко пъти лъгала, че идва, но сега вече мирише по градините.


Дядо Иван ще изнесе кафето на двора, а баба Недка ще го сгълчи да се преоблече за телевизията.


Стопанката е родена тук, в Торбалъжи. А той е от Варна - дошъл в затънтеното балканско селце заради най-красивата лъжа.


Някога оттук минавал пътят от Габрово за Трявна. Стръмен бил и конете се запъвали. Понеже обичат шегите, казват, че също е по избори.


В Торбалъжи са останали 17 старци. Пред очите им по тесния селски път с каруци, със съветски и със западни автомобили са минали продавачи на лъжи от три Българии.


По булеварда е изтекло бъдещето - в близкия град или в чужбина. И вече не е тяхно, а чуждо. Идва си по 1-ви април, лъжовно някакси.


Миналото жълтее по некролозите, а настоящето е несигурно като междуселския автобус. Затова в Торбалъжи дори не го чакат.


Но понякога, особено напролет, от Балкана слиза някоя неизлъгана мечта.


На тесния път между Торбалъжи и Жълтеш е паркирана бяла лимузина. Явно и друг някой е помечтал. И си е докарал бяло бъдеще от Сен Тропе. Бъдеще втора употреба. Като за Торбалъжи... като за България.


Повече по темата гледайте във видеото.