По време на дежурство лекарите се сблъскват с агресия, саморазправа, а много от случаите не са спешни
Минути преди 8 вечерта. Столичната Спешна помощ. Дежурните екипи се готвят за поредното нощно дежурство. Смяната тепърва започва, а сигналите в диспечерския пункт буквално валят.
Минути след като дежурството за д-р Алеко Христов започва, идва и първият адрес. Квартал „Филиповци”, млада жена с болки в сърцето.
„Често срещаме агресия – заплашвани сме, имало е физически саморазправи с нас. Имаме много инфаркти, побоища, много фалшиви адреси. Викани сме за подигравка – роми се хващат на бас за колко време ще стигне линейката”, разказа д-р Алеко Христов. 18 минути по-късно екипът е на място.
Голяма част от сигналите са за неспешни случаи.
Излизайки от ромската махала, пристига нов адрес и сирената отново се включва.
Да реагираш светкавично на пътя за Пламен е професия. Често обаче пристигането навреме на адрес е мисия невъзможна.
„Екипите са малко – между 10 и 15 за двумилионна София. 450 лева ще взема чисто. Нищо не е, на фона на тежката работа, която вършим – поне на 100% да се вдигне”, казва Пламен Ненов, който е шофьор на линейка. За това Пламен подкрепя протеста в Спешната помощ.
Малко преди полунощ екипът получава нов адрес. Докато пътуваме към адреса, почерпената пациентка се отказва от Спешна помощ и екипът веднага е пренасочен. Следващ адрес – село Герман – кравеферма. Линейката едва не затъва в калното блато. Въпреки калта спешният екип достига до пациентката.
Малките часове на нощта. Работата за екипа на д-р Христов не спира дотук.
12-часовото дежурство е към края си. След месец обаче д-р Христов не е сигурен дали отново ще се качи в линейката, за да потегли към следващия адрес. И към следващата човешка съдба.
Целия репортаж гледайте във видеото.
